
Свещен триъгълник е заключен в Източните Родопи, които от векове пазят тайни и мистерии. Наричат го свещения енергиен триъгълник между трите върха на планината Кръстова гора, Караджов камък и Белинташ. И трите възвишения са с почти еднаква надморска височина: 1418, 1448 и 1226 метра), затова човек има усещането, че се оглеждат един в друг. Почитани са като светилища от найдревни времена.
Екстрасенси ги наричат свещената троица и идват тук да се зареждат с енергия. Найпрекият път от София е по магистралата до Пловдив и оттам до Асеновград, откъдето найблизо е Белинташ. Легендите за енергийния триъгълник са една от друга пошокиращи и вълнуващи.
Иманярите отдавна са преровили обаче всеки сантиментър наоколо. Още Ванга е разказвала историята, как Александър Македонски минал покрай Белинташ и скрил в една от пеерите под върха 800килограмова златна колесница. На близо три часа път от Белинташ е Караджов камък. Той носи името на прочутия Караджа войвода от близкото село Яворово. Според преданието хайдутинът се криел в малка пещера под скалата. Днес тя е считана за светилище. Заключена е сред две стръмни скали, между които е заклещен огромен камък, кръстен на името на войводата. И за това място легендите разказват, че има заровени съкровища, а пред лековитото аязмо наблизо целогодишно се тълпят много хора. На час и половина пеша от Караджов камък е Кръстова гора. Чудотворният кът е в самото сърце на Родопите и се намира на 40 км южно от Асеновград и на 60 км от Пловдив. Според преданието тук някъде е скрит кръстът, на който е бил разпнат Исус Христос.
Господ слиза на Кръстова гора
Кръстова гора е мястото, където Господ слиза на земята при хората. Това става веднъж годишно, през нощта на 13 срещу 14 септември, когато православната църква отбелязва Кръстовден. Това гласи легендата, която обяснява защо на върха зо празника е пълно с хиляди поклонници, които дори нощуват под открито небе. Тук някъде е скрит кръстът, на който е бил разпнат Исус Христос, гласи преданието.
Реликвата е била в манастира “Света Троица” до XVII век, когато турците са го разрушили. Трима монаси обаче успели да скрият Божия кръст в една от близките пещери. И до днес се вярва, че от него идва енергията на мястото, която помага на много болни хора да се излекуват. Според някои изследователи на Кръстова гора се е намирало и Дионисиево светилище, което навремето е съперничело по вечелие на Делфийския оракул. Геолозите също имат своя версия за лечебно въздействието на района. Според тях причината е в гама излъчванията, идващи от урановите залежи в недрата на Родопите.

Туристи разказват, че след една от литургиите на небето се появил целият Eрусалим, който сияел сред звездите. Други твърдят, че често над храма нощем висял огромен светещ кръст. В лечебната мощ на
Кръстова гора се убедил и самият цар Борис III. Той бил посъветван да заведе там болната си сестра и тя оздравяла. Царят решил да се отблагодари за истинското чудо. На 1 май 1939 г. на върха е донесен 66-килограмов метален кръст, изработен със средства, поделени между Борис III и подполковник Величков, който също намерил изцеление на върха. С огромния кръст са свързани и едни от найинтересните истории.
През 1995 г. трима братя помаци от Белица го разрязали на три части и го отмъкнали. Скоро след това обаче двама от крадците били покосени от страшна смърт. Тогава третият се уплашил и захвърлил останките от разпятието в дерето край манастира, които били намерени от местен овчар. Дарът на цар Борис III бил възстановен и сега е циментиран в новата църква.
Хората вярват, че той има лечебна сила и затова пред него винаги има опашка от поклонници. Те го трупат с дрехи, които после се носят непрани, за да донесат изцеление. Пътеката към кръста е оградена от 12 параклиса, носещи имената на 12те апостоли. През 1956 г. майстори с помощта на всички вярващи построили параклиса “Св. Троица” върху част от запазените основи от старата манастирска църква. През есента на 1995-та е осветена новопостроената църква на Кръстова гора “Покров на Пресвета Богородица”. Голяма е и славата на аязмото на върха.
Лечебната му вода помага при болни очи, кожни болести и дори рак, както и на бездетни жени да заченат. Атракция за туристите е чудодейният дъб до лечебното аязмо. Клоните му са сплетени така, че образуват кръгъл отвор, през който могат да минат само праведните. В дънера му пък има малки хралупи, където хората пъхат ръцете си, за да намерят облекчение на болежките си. Друга традиция е да се търсят по пътя към аязмото камъчета с кръстче, което носи късмет.
На Белинташ кацали извънземни
За Белинташ е писано и говорено много, но около скалното плато в Източните Родопи продължава да витае мистерия. То е като английския Стоунхендж, като Великденските острови или Мачу Пикчу в Перу.
Легендите за това, коeто се е случвало тук, са многобройни. Разказват, че на това място са се извършвали езически ритуали, че е било древна обсерватория, дори междинна станция на извънземни. Историите са свързани с различни епохи от езическите времена, цивилизацията на траките и военните походи в миналото до съвременните пророчества, някои от които са на нашата баба Ванга. На Белинташ има недвусмислени знаци за случилото се през хилядолетията.
Първите хора, обитавали земите около платото, са извършвали тук своите ритуали. Вярвали са, че потапяйки се в дъждовната вода, която се събирала в двете големи щерни в скалите, ще придобият необикновена мощ и познание. Ритуалът се е изпълнявал в дните, когато в малките езера се отразявали Луната и Слънцето. Хората смятали, че така се свързват с Космоса и неговата божествена сила. Голямата щерна е с диаметър 2,10 м и дълбочина 2,45 м. Събира над 7 кубика вода и със сигурност е била място за множество водни обреди. Траките пък вярвали, че именно тук техният бог Сабазий е избрал да гостува на земята. Затова повече от 7 хил. години на Белинташ се е помещавало най-голямото светилище на тракийския бог, което дори съперничело по известност на Делфийското.

Според християнските митове пък на това място е акостирал Ноевият ковчег след потопа. Именно тук спасителите на човечеството дали началото на новия живот. Водите на потопа стигнали Белинташ, а кивотът бил привързан към скалата, по която и днес хората откриват следи от кораба на Ной. Друга легенда разказва, че в тайна пещера край Белинташ Александър Велики е скрил златна колесница, за да го очаква при триумфалното му завръщане от похода в Азия. Нещо повече, тук той оставил за малко войската си, за да се изкачи на платото и да чуе съветите на тракийските жреци. Исторически източници свидетелстват, че на това място са били извършвани жертвоприношения и пророкувания. В огнените олтари жреците са изливали вино и по височината на пламъка са предсказвали бъдещето.
Историите, разказвани за Белинташ от поново време, звучат също толкова необичайно. Чули легендата за заровеното богатство на Александър Велики, иманяри плъзнали из планината. Ходили дори при Ванга, за да питат за съкровището. Пророчицата обаче ги предупредила, че мнозина ще загинат, докато се разкрие истината за тайните съкровища на Белинташ. Дори и тази заплаха не спряла алчността и много хора наистина намерили смъртта си в пропастта, докато копаели в скалите.
На Белинташ боговете продължават да вземат курбан. Преди години тук двама души са били покосени от мълния. Преди две години пък младеж падна в бездната, докато броял звездите, които валели от небето. По време на международна научна конференция през 2001 г. редица специалисти определят Белинташ като междинна космическа площадка на НЛО. През 90те години мястото нашумява с честите посещения на екстрасенси от България и чужбина, които го използвали, за да се “заредят” с космическа енергия.
Върху самата скала има странни групи от кръгли отвори и улеи, които наподобяват определени съзвездия. Това дава основания на изследователи астрономи да считат мястото за част от грандиозна древна астрономическа обсерватория. Туристите днес обичат да лягат в ямите по скалите и чакат да се заредят с положително енергия. По гладката повърхност на платото, освен стотици култови ямки, има и много други елементи и знаци с култово предназначение, коитo продължават да бъдат загадка.
Гласувайте в конкурса “Кмет на годината” ТУК.







