Единственият у нас празник Дядовден по традиция се отбелязва на 22 януари в русенското село Черешово. Най-малкото населено място на община Сливо поле събира ежегодно десетки желаещи да се включат в уникалното за страната честване, което води началото си отпреди 69 години. Черешово наброява едва малко над 80 жители, но от цяла България само в него се практикува обичаят. Празникът е свързан с наричания за здраве и плодородие и започва с избор на дядо.
Тази година титлата се очаква да бъде присъдена отново на 67-годишния Валентин Петров. Той ще стане баш дядо за пореден път. Дядо Валентин е кореняк от село Черешово и може да се похвали с двама внука и една внучка. Преди е работел в Русе, но откакто се е пенсионирал, се е завърнал отново да живее в родното си място.
Празникът започва на площада на селото и е уникален, част от нематериалното културно наследство на България. Чрез него всеки може да усети българската традиция и култура.
Празникът, който преминава под мотото „Каквото дядо знае, баба не го знае”, започва с избор на дядо. Според ритуала дядото се довежда с каручка, теглена от магаре, до центъра на Черешово, където на селската чешма следва ритуално къпане. След изкъпването на мегдана се извива хоро, а дядото бива посрещнат с хляб и сол. Празникът продължава с почерпка, а за такива случаи черешовчани си имат скоропоговорка – „Сухо шише се суши на шосе“.
В края на празненството, който я изрече последователно три пъти без да сгреши, означава, че не е достатъчно почерпен и трябва да се върне обратно в ресторанта. Празникът е измислен от Дамян Хаджийски и Милчо Стефанов през далечната 1957 година, докато се оплаквали в местната кръчма как жените се забавляват на Бабинден и ги пренебрегват. Идеята е била в тържествата да не се допуска участието на жени, но в крайна сметка в днешно време мъжете разрешили на жените да се включват.
