Министър Николина Ангелкова е възпитаник на Harvard Business School – Бостън, САЩ, по програма за ръководни кадри “Развитие на лидерски умения”. Магистър по право от Университета за национално и световно стопанство, завършила с грамота за отличен успех, със специализация “Фирмено управление” от Института за следдипломна квалификация на УНСС. В периода 2013-2014 г. е била съветник по европейско регионално сътрудничество на президента на Република България. През март 2014 бе избрана за един от 214-те млади световни лидери от общността на Младите световни лидери за 2014 година (Young Global Leaders).
Министър Ангелкова, разработвате стратегия и план за действие в туризма. Разкажете ни повече за нея.
Много важно е да имаме национална стратегия за развитие на туризма. Но това не трябва да е поредният документ от няколко стотин страници, който да оставим да отлежава, а своеобразна пътна карта, която да включва конкретни стъпки и решения, която да ни помогне да бъдем много по-конкурентни на международния туристически пазар. За нейното разработване сме привлекли едни от най-големите специалисти по маркетинг в световен мащаб. По нея вече се работи, но не говоря предварително преди да е напълно готова.
Разбира се паралелно с това ние работим по някои от основните проблеми, които са се трупали в сектора с години. Водещ акцент в нашата работа бе да предложим спешна промяна в нормативната база на туризма, която да въведе ред и яснота в дейността на бранша. На финала сме и в подготвяните промени в Закона за туризма, като ще предложим повече от контролните функции в сектора да преминат към министерството.
Повечето проблеми ще се решат и след изясняване статута на националните курорти и инфраструктурата на тяхна територия. Такъв един документ ще отговори на спорните въпроси за собствеността, управлението, разпределението на средствата им. Работната група по казуса е на финалната права, след което направените предложения ще бъдат подложени на публични дискусии.
Ускорихме и подготовката на наредбите за туристическите дейности и професии, като се стремим да сме в постоянен диалог с бранша при тяхното разработване. За съжаление при всички наредби има огромно забавяне – Законът е бил приет преди близо 2 години, но нито един от подзаконовите нормативни актове не е бил разписан. За 8 месеца вече са приети 4 наредби и в най-кратко време ще имаме одобрени още 2. Останалите са в различни фази на съгласуване – в правителството или другите министерства, но по всички се работи. Нашата основна цел е да създадем нормативна база, която да е в полза на бизнеса, да гарантира високо качество на услугите, максимална защита на потребителите, но и да намали административната тежест в отрасъла. В крайна сметка всички заинтересовани по хоризонталната верига имаме едно общо желание – да утвърдим България като целогодишна туристическа дестинация.
Каква е равносметката ви към момента за тазгодишния летен сезон и до каква степен успяхме да компенсираме липсата на туристи от Русия?
Рано е все още за равносметка на този толкова непредсказуем сезон, но е радостно, че най-мрачните прогнози не се потвърдиха и се наблюдава ръст в продажбите през последните седмици. Очаквано се наблюдава спад от Русия, но той не е толкова голям, колкото някои прогнозираха. Вече е издадена 100 хилядната виза за Украйна, както МВнР съобщи. Очаква се скоро да бъде издадена и 200 хилядната виза за Русия. Като цяло очакваме да бъде регистриран спад от около 20% в броя на руските туристи, които регистрират поне една нощувка в България, независимо от целта на пътуването си, което може да бъде наваксано от други пазари.
По данни от летища Варна и Бургас през юни и юли тази година има ръст на пътниците от Полша (10% повече), Израел (+3%), Великобритания (+2%). За август и септември са планирани повече полети от Великобритания (+14%), Израел (+18%), Полша (+24%), Чехия (+10%), Дания (+22%).
Надявам се благодарение на всичко това да успеем да отчетем сезон със сходни параметри на предишния, но трябва да извлечем поуки и още от сега да работим за сезон Лято 2016.
Има доста проблеми по плажовете, свързани с тяхното ползване. Каква е позицията на министерството по този проблем?
Законите и контролът по спазването им трябва да са над всичко. Който не спазва нормативните актове, на което и да е ниво, трябва да си понесе последствията – административни или наказателни. Нека дам пример с община Бургас – тя показва как може на централния плаж в града да се предлагат безплатни чадъри и да се поддържа ред. Затова проучваме добрия опит – български и световен, за да предложим какво и как може да се промени, за да се подобри най-важното – услугата, която ползва туриста на плажа.
Какви са новите моменти в програмата за реклама на страната за 2016 г.?
За първи път България има разработена Годишна програма за национална туристическа реклама за 2016 г. далеч преди края на годината. Преди се е допускало драстично забавяне в подготовката на този стратегически документ, което е недопустимо.
Категорично заявихме още в началото, че обръщаме подхода в рекламирането на България като целогодишна дестинация и той е вече изпреварващ, защото много от туристите по света планират почивката си 6-12 месеца по-рано. Нужно е всички да осъзнаем, че именно ранното планиране на маркетинговите дейности ще позволи да сме конкурентоспособни на международния пазар.
Още тази есен започваме рекламна кампания за Лято 2016 г. паралелно с активната реализация на сезон Зима 2015/2016. Основният фокус за устойчивото развитие на българската туристическа индустрия пада върху културно-историческия туризъм, съчетан с другите видове специализирани услуги – балнео-, спа, голф, гурме, винен, поклоннически, еко-, зелен, приключенски туризъм и др. Работим последователно, за да популяризираме и социалните програми за лечение и рехабилитация на база споразумения с различни държави.
Специално внимание в програмата обръщаме на българския турист. Това е подход, който наложихме през тази година и ще го надграждаме през следващите. На второ място сред целевите ни пазари в програмата са поставени съседните страни, а на трето – останалата част от Европа, също и Израел. На трето място са далечни и нови направления.
За какво ви стига и за какво не бюджетът за реклама?
Средствата на държавата са силно ограничени, но инвестициите в сектор туризъм са изключително важни, защото те се връщат няколкократно в бюджета под формата на данъци, такси и др. Трябва да се има предвид и че през 2016-а е малка вероятността да използваме евросредства за реклама в туризма, защото трябва още много процедури да приключат, за да стартира изпълнение по конкретни проекти. В момента правим пълен анализ къде можем да бъдем включени като бенефициент и ще предложим това да стане още на първите Комитети за наблюдение, защото към момента сме включени само в ОП „Иновации и конкурентоспособност“. Паралелно с това трябва да се подготвят проекти, да се провеждат обществени поръчки и т.н. Тоест и при най-оптимистичния вариант няма да имаме проекти в изпълнение преди средата на 2016 г. Това трябва да бъде взето предвид при формиране на бюджета ни. Още повече, че най-важното е да присъстваш на целевите пазари – едно отсъствие, дори за кратък период, може да разруши граденото с години.
Затова сме амбицирани да защитим нуждата от по-сериозен финансов ресурс за нашето министерство, но разбира се с основният приоритет да сме максимално ефективни със средствата с които разполагаме. Ще дам конкретен пример – интернет дава на практика неограничени възможности. Затова фокус в рекламната ни политика през 2016 г. ще бъде дигиталният маркетинг. Ще постигнем оптимален ефект чрез масирана онлайн реклама, съвместен е-marketing с чуждестранни туроператори, банери в масови сайтове, динамично присъствие в социалните мрежи и електронните медии и много други инициативи.
Друг инструмент, с който можем да получим голяма добавена стойност със сравнително малки инвестиции, е организирането на журналистически и експедиентски турове. Тук ще ползваме и опита на Португалия – наскоро имах среща с техния министър на икономиката и той пое ангажимент да ни предостави тяхната стратегия за реклама. За миналата година те са организирали около 500 журналистически тура. Основно на този подход те отдават добрите си резултати – 16 млн. туристи годишно.
Сред акцентите в рекламната и маркетинговата дейност поставяме също стратегическото партньорство с големи международни туроператори и с нискотарифни авиокомпании, чрез което можем да разширим крилата на сезоните с подходяща чартърна програма. Залагаме на т.нар. „лично отношение“ в промоционалните видеа – знаменитости от важни и генериращи за нас пазари, които познават България, ще я рекламират в своята родина.
Гласувайте в конкурса “Кмет на годината” ТУК.
Очаквайте втората част на интервюто с министър Ангелкова утре
