Автобуси и автомобили с благоевградска регистрация смело преминават в Македония през ГКПП – Станке Лисичково. Пътуващите почти не обръщат внимание на засилените мерки за охрана на границата. Защото всичко на Изток в Македония е спокойно. Поне засега.
Няма бежанци, няма напрежение, няма сблъсъци, няма човешки драми. Съботата пък е ден за пазар на нашенците в македонския град Делчево, който е само на 10 километра от граничната бразда. Паркингът в населеното място още към 10,00 часа започва да се пълни с български рейсове. Пътниците бързат да слязат и да поемат към пазара, който е съвсем наблизо.
Стотици българи от пограничните села и от областния център Благоевград се вмъкват смело в гъмжилото на тържището. Повечето не идват тук за първи път, а са натрупали сериозен опит през последните няколко години. Новобранците в тази дейност пък са се прикрепили предвидливо към рутинираните купувачи на македонски стоки. Има и такива, които са дошли с колите си. За да не зависят от останалите. Целта им е да напълнят торбите и багажника не само с по-евтини, но и с по-качествени зеленчуци, плодове и други хранителни продукти.
Пътят между Благоевград и Делчево е не повече от 40 километра, а шосето е асфалтирано наскоро и е удобно за пътуване. Търговците в Делчево не са изненадани от нашествието на българи. Защото всяка събота през този сезон е така. Затова са подредили отрано сергиите си, на които има от пиле мляко, а продукцията им е с гарантирано качество и подредена като на изложба.
Тържището е смесено, продават се не само зеленчуци и плодове, но и всякакви други стоки – дрехи, обувки, детски играчки, съдове и препарати за домакинството. „Тук съм да си купя чушки, хем са по-хубави от нашите, хем са по-евтини. Не ме е страх от кризата с бежанците в Македония, те са чак към Гевгелия. Пък и те са хора. Имат нужда от разбиране и помощ, а не да ги посрещат с полиция и военни. Не са страшни тези страдащи хора, а разните джихадисти и радикалисти, които се възползват от ситуацията и се промъкват в Европа покрай бежанския поток”, твърди благоевградчанката Виолета Стоилова.
Навсякъде по тържището върви алъш-вериш, купувачи и продавачи се пазарят за цените. Орце е местен жител, излязъл да разгледа и да купи зеленчуци. „Стягаме се за зимата, а не за бежанци. Не вярваме да дойдат насам. Те гонят Европа, белите държави, че то ние сме по-зле и от тях. Няма какво да им дадем – нито работа, нито помощи”, казва делчовалията.
Съчувства на тези, които са принудени да правят велики преселения от родните си земи към Западна Европа. Защото не е нормално да са без вода и храна, да нямат подслон, всяка страна да се опитва да прехвърли отговорността и грижата за тях на другите. „Македония трябва да се обърне към своите съседи и партньори, за да се реши проблема с имигрантите. Сама страната ни не може да се справи, ако този натиск продължи. Говори се, че от Турция стигат до Гърция, а оттам – в Македония. Гърците си имат достатъчно проблеми и искат да ги намалят поне с един. И са намерили решение – да ги насочват към Гевгелия”, твърди Петър Колев от македонския град Щип, който живее в София със семейството си. Според него няма достатъчна солидарност от страна на Европейския съюз към държавите, които са подложени на този имигрантски натиск – преди към България, а в момента – и към Македония.
„При нас всичко е наред. Ние не страдаме от бежанци, а от собствените си политици, които сме избрали. Проблем обаче има там, където минава бежанската вълна. Имам познати в Гевгелия, страшно е там, всичко е пустош. Бежанците влизат в парници, в градини и берат всичко, което става за ядене. Сякаш го правят напук – да съсипят всичката земеделска продукция. А някои от бежанците дори признали, че живеем по-бедно в сравнение с тях, докато всичко е било наред в страната им”, казва Делчо Гошев от най-близкото до ГКПП – Станке Лисичково село Дзвегор.
Бедността прогонила 70% от младите му съселяни из цяла Европа. Някога в селището се раждали поне по 25-30 бебета на година, а в момента 5 генерации са с общо 18 деца. Делчо смята, че щом Гърция пуска бежанците в Македония, то и страната му трябва да направи същото – да ги насочи на Запад. „Бежанците това искат – да са в богати държави, а не да страдат заедно с нас в бедна Македония. Нямаме никакви притеснения, че ще поемат на Изток към нас. Те не са глупави, няма какво да правят тук. Българи всеки ден идват насам. Имаше много зрители от България на концертите на Лепа Брена в Македонска Каменица и на Здравко Чолич в Берово, които бяха тези дни”, казва македонецът, който е с български паспорт и е собственик на транспортна фирма.
Почти всеки петък и събота в заведения в Делчево продължава да има много български клиенти. Все по-често фирми от община Благоевград си правят банкети за песронала в Македония, защото им излиза по-евтино. Това твърди сервитьорът Марян.
„За нас клиентът е номер едно. Цените са много по-приемливи от вашите. 250 грама пържола от контрафиле струва 4 лева, 300 грама плескавица е 3 лева, в нея слагаме кашкавал и сирене. Специалитетът ни е пастърмалия – тесто с 250 грама кълцано месо, струва 5 лева”, разказва сервитьорът.
Той твърди, че идват доста кметове на населени места не само в община Благоевград, но и в целия Пирински край. Салатата от свежи краставици, домати, сирене, моркови и зеле е само 2 лева. Повечето неща в менюто са домашно приготвени.
„Най-важно е качеството, с него компромис не правим. Месото е от тукашна кланица, сиренето и кашкавалът се правят в мандра по европейските изисквания. Идват дори не толкова заради евтинията, а заради качеството. Няма отлив на клиенти заради бежанската вълна в Македония, защото тя е далеч от Делчево”, допълва македонецът.
Думите му потвърждава и кметът на благоевградското село Логодаж Пламен Червенков. Населеното място е на 10 километра от границата. Местните хора не спират да пътуват до Македония, за да пазаруват по-евтини стоки. „Сега е сезонът за приготвяне на зимнината. Бабите викат децата си от Благоевград, които ги возят до Делчево на пазар за зеленчуци и плодове. Нямаме никакви страхове. Но е добре Европейският съюз да предприеме навреме необходимите мерки за справяне с бежанската вълна, за да не дойдат и насам бежанците. Не че не искаме да им помогнем, но повечето ни жители са пенсионери. Училището, което е затворено отдавна, вече не може да се ползва за подслон. Покривът на учебното заведение прокапал, постройката не е надеждна.
„Старите хора се плашат само от навлизането на джихадисти и радикалисти. Бежанците не са страшни. Страшна е новината, че край Гюешево са задържани четирима мъже от Косово, за които първоначалните подозрения бяха, че са джихадисти. Затова трябва да има сериозно полицейско и военно присъствие не само на самия граничен пункт, но и да се поставят патрули, които да дебнат за преминаване през „зелена граница”, смята кметът на Логодаж Пламен Червенков. Така че на „Източния фронт” в Македония и в нашите погранични селища няма нищо ново и притеснително. Засега.
Още новини от Благоевград и региона вижте ТУК.
Гласувайте в конкурса “Кмет на годината” ТУК.
