
580 километра за по-малко от пет дни и един човек. Или свръхчовек. Това е Кирил Николов – Дизела. Бегачът, който завърши най-дългия маркиран туристически маршрут в България за 4 дни, 13 часа и 5 минути, пристигайки на нос Емине тази събота следобед.
Николов опита да постави рекорд през миналата година. Тогава обаче го удариха три нещастия наведнъж – вирус, контузия и дъжд. Този август съдбата бе на негова страна.
„Всичко премина точно както си го представях“, разказва Дизела. През тази година той бе подкрепян от над 20 души екип, но поне 10 от тях събирали кадри за филм, посветен на бягането му. Лентата ще бъде излъчена по кината през февруари.
Желанието на Дизела било да премине маршрута за 112 часа. „Това са 4 дни и 15 часа. Получи се по-бързо и съм много доволен“, заявява състезателят с типичната за него широка усмивка.
„Когато бягаш толкова дълго, мислиш за всичко, което е част от живота ти. Бягането ми помага да взема решения, прави трудните избори по-леки. Просто имаш времето да помислиш достатъчно и да разиграеш различните сценарии в главата си“, разказва Дизела.
Тази година Николов бе придружаван от трима постоянни пейсъри (хора, които помагат на бегача да поддържа дадено темпо) и няколко, които се включвали за кратко по дистанцията. „Беше много хубаво да си говоря с тях. Това са различни хора, с различни професии, интереси. Така темата на разговора винаги беше забавна и със сигурност не беше бягането – разказвахме си случки, преживявания.“
„Засега не смятам да се подложа отново на подобно нещо“, казва бегачът на дълги разстояния. „Кой знае обаче – може след 4-5 години да реша да поставя нов рекорд. Смятам, че е по силите ми да сваля още 3 часа от времето“, заявява Кирил, но допълва: „След първите 30-40 км имах чувството, че издевателствам над себе си.“
Димитър, който се грижил за организацията на бягането разказва, че Дизела отслабнал само с 2 килограма при тазгодишния опит. Треньорката Наталия разкрива причината. Голямата разлика между предишното и това бягане на Николов била храната. „Целта ни бе да предложим едно разнообразно меню с ястия, които да са интересни за Кирил, така че, дори и да няма апетит, поне да ги опита. Не очаквахме, че ще се стигне до там той да яде леща в 5 ч. сутринта“, смее се Наталия. „През първите два дни нямах никакъв апетит, но в последствие нямах търпение да стигна до подкрепителния пункт“, казва Дизела.
Най-трудно за Николов била психологическата издръжливост. „Трябваше да се преборя със себе си, да надмогна инстинктите. Най-трудните моменти бяха на местата, където пътеките не бяха добри и се налагаше да ходя. Тогава времето сякаш спираше и започвах да се чудя дали ще успея“, заявява Дизела.
Треньорката на Кирил пък имала други притеснения. „Най-много се страхувах да не се стигне до момент, в който да ми се наложи да прекратя бягането поради една или друга причина“, заявява Наталия.
Митко пък разказва, че Дизела е спал едва 16 часа за петте дни на поставянето на рекорда. „За 6 дни пък му се събират не повече от 19 ч., защото първия ден трябваше да се стартира в 4 през нощта, следователно трябваше да станем в 2. Ако правим нов опит за рекорд, със сигурност ще работим върху съня, така че Кирил да издържа повече, без да затваря очи“, допълва организаторът. „За нас в колите бе изключително тежко. Бяхме уморени и имаше моменти, в които дори Кирил казваше „Стига толкова почивка, давай да ми се маха от главата това бягане“. Това стана и последния ден. Той спа само 1 час при положение, че при такова натоварване е трудно да започнеш да ходиш – какво остава да затичаш“, разказва Наталия.
Дизела планира да обяви следващата си цел през февруари догодина, когато се очаква да бъде и премиерата на филма за неговото бягане на Ком-Емине. „Проектът е свързан с излизане отвъд границите на България, но не искам да коментирам нищо, което не е сигурно.“
„Не мисля да спирам да бягам по състезания и такива проекти в близките 5-6 години. Дори и след това също ще се качвам в планината, за да тичам“, казва за финал Дизела.








