Затлъстяването на населението в Европа взима все по-големи мащаби. То стига до там, че някои европейци вече не могат да очакват да живеят по-дълго от родителите си, установи ново проучване. Десетилетия на нарастваща продължителност на живота са били компенсирани от вредите от затлъстяването и лошите диети, според изследване, публикувано в списание Lancet Public Health. Анализ в 20 европейски държави от 1990 г. насам установява, че подобренията започват да се забавят през 2011 г. и продължителността на живота е спаднала между 2019 г. и 2021 г. Англия преживява най-голям спад. Екипът от Университета на Източна Англия заключи, че вместо да очакваме да живеем по-дълго от нашите родители или баби и дядовци, може да открием, че умираме по-рано.
Въпреки че от 1990 г. насам европейците живеят по-дълго, комбинация от здравни проблеми – като по-високо кръвно налягане и холестерол, употреба на тютюн и алкохол, както и пандемията от COVID-19 – е заличила постигнатия в продължение на десетилетия напредък в почти всички страни от ЕС, съобщи Euractiv. „Установихме, че смъртните случаи от сърдечносъдови заболявания са основният фактор за намаляване на очакваната продължителност на живота между 2011 и 2019 г.“, коментира д-р Никълъс Стийл, водещ автор на проучването. Най-големият спад в продължителността на живота е отчетен в Гърция, Италия, Португалия, Франция, Австрия, Нидерландия, Испания, Германия, Люксембург и Финландия.
Не всички надежди обаче са изгубени. Проучването показа, че в страните с по-добри дългосрочни инвестиции в подобряване на храненето се наблюдава по-голяма продължителност на живота. Изследователите допълват, че все още не сме достигнали тавана на биологичното дълголетие или продължителността на човешкия живот.„Държави като Норвегия, Исландия, Швеция, Дания и Белгия запазиха по-добра продължителност на живота след 2011 г. и намалиха вредите от основните рискове за сърдечни заболявания, за което спомогнаха правителствените политики“, каза д-р Стийл. В същите страни не се наблюдава намаляване на продължителността на живота между 2019 и 2021 г., въпреки пандемията от COVID-19.
Някои от основните фактори за продължителността на живота се дължат на индивидуалното поведение, като например лошото хранене и тютюнопушенето, но също така и на това, доколко ефикасни са националните системи за медицинско обслужване, както и на социални фактори, като например повишената бедност и неравенството. „Големите съкращения на финансирането на здравеопазването, социалните грижи и социалното осигуряване от 2010 г. насам, особено в районите със социално-икономически лишения, повлияха на социалните детерминанти на здравето и следователно допринесоха за забавянето на подобряването на смъртността“, се обяснява в проучването.
Понастоящем нарастващите разходи за храна в цяла Европа правят здравословната храна недостъпна за милиони хора. Това засяга най-силно семействата с ниски доходи. Освен това има значителни разлики между отделните държави. Според доклада на ОИСР „Здравето накратко“ за 2024 г. разликата между най-високата и най-ниската продължителност на живота в Европа е 8 години.
Испания, Италия и Малта отбелязват продължителност на живота с повече от 2 години над средната за ЕС, докато Латвия и България са с повече от 5 години и половина под нея.
