Гражданството на Науру, островна държава, обхващаща само 8 квадратни мили в югозападната част на Тихия океан, може да бъде ваше срещу $105 000. Малкият, ниско разположен остров стартира инициатива за златен паспорт с цел набиране на средства за финансиране на действия в областта на климата.
Науру е изправен пред екзистенциална заплаха от покачващите се морски нива, бурните вълни и ерозията на бреговете със затоплянето на планетата. Но на третата най-малка държава в света й липсват ресурси, за да се предпази от климатична криза, предизвикана непропорционално от богатите страни.
Правителството казва, че продажбата на гражданство ще помогне за набирането на средствата, необходими за план за преместване на 90% от населението на острова от около 12 500 души на по-високи места и изграждане на изцяло нова общност.
Златните паспорти не са нови, но са противоречиви; историята е пълна с примери, че са били експлоатирани за престъпни действия. И все пак, докато развиващите се страни се борят да получат парите, от които се нуждаят, за да се справят с ескалиращото въздействие върху климата – недостиг на финансиране, който вероятно ще се изостри от оттеглянето на САЩ от глобалните действия по климата – те са принудени да намерят нови начини за набиране на пари.
“Докато светът обсъжда действията в областта на климата, ние трябва да предприемем проактивни стъпки, за да осигурим бъдещето на нашата нация“, каза президентът на Науру Дейвид Адеанг пред CNN.
Паспортите ще струват минимум 105 хиляди долара, но ще бъдат забранени за хора с определено криминално минало. Паспортът на Науру предлага безвизов достъп до 89 държави, включително Обединеното кралство, Хонконг, Сингапур и Обединените арабски емирства.
Малцина от тези притежатели на нови паспорти вероятно дори ще посетят отдалечен Науру, но гражданството позволява на хората да водят глобален живот, каза Кирстин Сурак, доцент по политическа социология в Лондонското училище по икономика и автор на The Golden Passport: Global Mobility for Millionaires. Това може да бъде особено полезно за тези с по-рестриктивни паспорти, каза тя пред CNN.
За Науру тази програма се представя като шанс да се осигури бъдещето на острова, който има трудна, мрачна история.
От началото на 1900 г. в Науру се добива фосфат. В продължение на почти век пейзажът е бил изровен от миньори, оставяйки центъра на острова почти безплоден пейзаж от назъбени скали.
Това остави около 80% от острова необитаем, което означава, че повечето хора сега живеят групирани по крайбрежните линии, изложени на покачване на морското равнище, което се увеличава тук с по-бързи темпове от средните за света.
След като фосфатите свършиха, Науру потърси нови източници на приходи. От началото на 2000-те години той служи като офшорно място за задържане на бежанци и мигранти, опитващи се да се установят в Австралия – програма, намалена след смъртта на задържани.
Сега островът е в центъра на противоречив план за копаене в дълбокото море за материали за зеления преход.
Успехът на програмата ще зависи от това как приходите се канализират в страната и за какво се използват, каза Сурак. Това означава проверка и прозрачност за това къде отиват средствата и предотвратяване на хората, на които иначе би им било забранено да бъдат предоставени паспорти, да плащат на служители извън книгите, за да получат такъв, добави тя.
Една по-ранна програма за продажба на гражданство в средата на 90-те години беше затънала в скандал, включително ареста през 2003 г. в Малайзия на двама предполагаеми терористи от Ал Кайда, носещи паспорти на Науру.
Правителството казва, че проверката на програмата ще бъде строга и ще изключва тези от страни, определени като високорискови от ООН, включително Русия и Северна Корея. Партньорствата с международни организации, включително Световната банка, ще осигурят експертиза и надзор, каза президентът Адеанг.
Науру не е първата страна, която се стреми да финансира действия в областта на климата чрез продажба на паспорти. Карибската нация Доминика, която продава гражданство от 1993 г. насам, наскоро заяви, че използва част от приходите, за да финансира своя ангажимент да бъде първата страна в света, устойчива на климата до 2030 г.
Това може да е път, който други страни смятат, че тежестта на справянето с разходите, свързани с изменението на климата, далеч надвишава техните икономически ресурси, докато международното финансиране на климата изглежда пресъхва.
