През последните години пазарът на труда в Европа се изправя пред трудни предизвикателства, предизвикани от демографските процеси, застаряването на населението и недостига на квалифицирана работна ръка. Преодоляването им е ключово за съживяване на икономическия растеж и изисква гъвкавост и адаптация. В допълнение, последиците от пандемията и войната в Украйна, изострят тези проблеми, предизвиквайки нови миграционни вълни и създавайки необходимост от ефективни политики за интеграция на чуждестранни работници. Темата коментират експерти от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Испания е една от най-засегнатите страни от пандемията. Тежките ограничителни мерки върху пътуванията, социалните контакти и като цяло стопанската активност предизвикват дълбок икономически спад през 2020 и 2021 г. Последвалото възстановяване с бързи темпове обаче се сблъсква с остър недостиг на работна ръка в ключови сектори като туризма, строителството и селското стопанство. На фона на политически дебати в Европа, в отговор на притесненията от нарастващия миграционен натиск, испанското правителство предприе проактивен подход, целящ улесняване на легализацията и достъпа на чуждестранни работници до трудовия пазар.
Към 2025 г. населението на Испания достига 49 млн. души. Чужденците са около 7 млн., а испанските граждани, родени извън страната – около 9 млн. Благодарение на икономическия ръст през 2024 г., безработицата пада до 10.6% – най-ниското ниво от 2008 г., а икономиката расте с 3.2%.
Правителството отчита, че съществуващата регулаторна рамка е недостатъчно гъвкава и води до административна тежест, която насърчава сивата икономика и генерира социални, управленски и икономически загуби, състоящи се в маргинализация на някои групи чужденци, обществено напрежение, претоварване на социалната система и по-високи разходи за сигурност. За да отговори на предизвикателствата на пазара на труда и да осигури по-лесна и сигурна законна миграция, Испания въвежда ключови реформи, насочени към улесняване на достъпа на чужденци до трудовия пазар чрез намаляване на бюрократичните пречки и опростяване на регулациите.
Те най-общо предвиждат:
- Облекчени административни процедури за работни визи – удължаване на срока за подновяване от 2 на 4 години и въвеждане на едногодишни разрешителни, които могат да бъдат подновявани до 4 години, за да улеснят пътя към постоянно пребиваване.
- По-добри условия за чуждестранни студенти – увеличаване на максимално разрешената заетост от 20 на 30 часа седмично и отпадане на тригодишния престой като изискване за преминаване от студентска към работна виза.
- Легализация чрез обучение („arraigo por formación“) – възможност за чужденци да получат законен статут чрез професионално обучение, което улеснява интеграцията им на пазара на труда.
- По-бързи и достъпни процедури за семейно събиране, което насърчава социалната стабилност на имигрантите.
Тези реформи водят до рекорден приток на имигранти. През 2022 г. в Испания са се заселили 1.2 млн. чужденци – почти двойно повече спрямо 2019 г. Броят на издадените работни разрешителни също се е увеличил, достигайки 275 хиляди през 2023 г. Сред имигрантите най-много са от Южна Америка, което най-вероятно се дължи на езиковата и културната близост.
Безработицата сред всички легални чужденци (включително граждани на държави членки на ЕС) също намалява: от 21% през 2021 г. до 16% през 2024 г. Това показва, че реформите работят и помагат за запълване на недостига на кадри, особено в сферата на услугите.
След това отваряне на пазара на труда, Испания започва да разчита все повече на работната сила от чужденци. Те не само запълват работни места в сектори, които страдат от недостиг на местни кадри, но и допринасят за разнообразието и иновациите в различни индустрии.
Позитивите:
- Скъсяване на срока за социална интеграция („arraigo social“) от 3 на 2 години.
- По-гъвкави условия за подновяване на разрешителни, включително възможност за продължаване на статута дори след изтичане на срока.
- Удължаване на визите за търсене на работа от 3 месеца на 1 година.
- Отпадане на изискването за напускане на страната при кандидатстване за постоянно пребиваване.
- Либерализация на разрешителните за самостоятелна заетост, което улеснява чужденците, желаещи да работят на свободна практика или да стартират бизнес.
- Оптимизиране на процедурите за студенти – учебните визи ще са валидни за целия период на обучението, без нужда от подновяване.
Докато други европейски държави разчитат на механизма на „Синята карта“ в ЕС за привличане на висококвалифицирани специалисти, Испания използва този механизъм в малка степен – едва 370 издадени карти през 2023 г. при 69 хиляди, издадени в Германия. Това показва, че Испания залага основно на собствената си имиграционна политика за осигуряване на работна ръка и възлага големи надежди на предстоящите промени.
България
България също отчита висок икономически растеж след пандемията, който се сблъсква със сходни демографски предизвикателства и недостиг на работна сила. Това е и основанието през 2022 г. да бъдат предприети реформи в трудовата миграция, целящи облекчаване на бюрократичните процедури и улесняване на достъпа на чужденци до българския пазар на труда. Те улесняват административните процедури и изисквания за привличане на квалифицирани специалисти от страни извън ЕС, като се премахват значителна част от пречките при кандидатстване за „Синя карта“.
Най-съществената промяна е разширяването на видовете образование и професионална квалификация, които дават право на чужденците да кандидатстват за такъв вид разрешително за работа. Освен това, вместо официално призната образователна степен, ще може да се вземе предвид и съответният професионален опит, което на практика увеличава броя на потенциалните кандидати.
Дори и след тези промени по-голямата част от чужденците, работещи в България, са заети предимно в сезонни дейности.
Въпреки това, ефектите от тези промени все още не са достатъчно осезаеми и бизнесът продължава да изпитва недостиг на работна ръка, особено в секторите на строителството, туризма и селското стопанство. Това показва необходимостта от по-гъвкави политики, които да привлекат квалифицирани работници и да ги задържат в страната.
Опитът на Испания доказва, че добре обмислените имиграционни реформи могат да бъдат ключов фактор за икономическата стабилност. Благодарение на промените успяват да намалят процента на безработица на едно от най-ниските нива за последните 15 години, да привлекат над един милион жители за последната година и да постигнат висок икономически растеж.
