С премахването на преференциалните ставки по ДДС и на фона на преследването на инфлационния критерий за приемане на еврото цените на храните отново станаха централна тема в обществения и политическия живот, а и повод за (не особено ефективни) бойкоти на търговските вериги. По тази причина за пореден път беше предложено въвеждане на нормативни ограничения на надценките на хранителните стоки, а в близко бъдеще ще разберем и конкретната формулировка. Темата коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Стойността на общия хармонизиран ценови индекс към януари 2025 г. е 142 – с други думи, измереното според европейската методолгогия увеличение на ценовото равнище в страната за цялата потребителска кошница спрямо 2015 г. е 42%. Повишението при храните като цяло е почти два пъти по-високо – 79% за същия период. Разликите между различните групи храни обаче е значителна – най-голямо увеличение има при зеленчуците – 98%, както и при хляба – 94%. Обратно, най-малко е поскъпването при рибата и морските дарове (42%), както и при плодовете (48%), а останалите храни се разполагат в диапазона 50-80% увеличение. Както е видно обаче почти цялата промяна е съсредоточена през последните няколко години – докъм края на 2021 г. увеличението при общия хранителен индекс е от порядъка на 20%, но след това резките увеличения в цените на суровините и енергията, както и разходите за труд водят до бързо повишение.
Ако се съсредоточим само върху последните три години – периодът между месеците непосредствено преди нахлуването на Русия в Украйна и януари 2025 г. – виждаме още по-разнопосочна динамика. Докато увеличението на цената на общата потребителска кошница е с 26%, то при храните като цяло поскъпването е 50%, при зеленчуците – 56%. Интересен случай тук са маслата и мазнините, където покачването на цената в същия период е относително по-скромно – 22%, но това не взема предвид много високите цени от лятото и есента на 2022 г.
Примерът с цената на хляба през последните няколко години е особено показателен, тъй като тя стана обект на две различни политики – от една страна отстъпка от данъка добавена стойност, а от друга – ограничение на търговската надценка. Към средата на 2022 г. хлябът достига точно 100% ръст спрямо ценовото си равнище от 2015 г. Тогава е въведена нулевата ставка на данъка върху добавената стойност и това води до сериозен спад. Непосредствено в следващите месеци с нормализирането на цените на суровините наблюдаваме задържане на цената. На този фон, от въведения през 2024 г. таван на надценките на хляба няма видим ефект върху цената за крайния потребител. Премахването на ниската данъчна ставка обаче води до непропорционално увеличение – с над 30 пункта от ценовия индекс – между декември 2024 и януари 2025 г.
Ако разгледаме по-ниското ниво на агрегация, хлябът се оказва най-поскъпналата стока през последните 9 години – стойността на ценовия индекс достига 223 спрямо 2015 г. Със сходен ръст е и маслото – 220, пресните зеленчуци без картофите – 210, a на самите картофи – 206. Любопитно е да отбележим, че бебешките храни – друга категория, която често попада в обсега на законодателите – е сред най-малко поскъпналите групи храни за същия период, с индекс от 136. Сходен нисък ръст има и при рибата, както и при сушените плодове.
Ценовата динамика обаче винаги трябва да се разглежда в контекста на доходите. За периода между 2015 г. и 2023 г. – последната, за която има данни – увеличението на средния доход на лице от домакинство е 119%, a ако се доверим на непълните данни за последната година през 2024 г. то би трябвало да приближи 135%. Динамиката на заплатите на работещите е дори по-силна. С други думи, дългосрочното нарастване на домакинския доход далеч надхвърля ръста на цените на храните; това би било вярно дори и в хипотетичен случай, в който домакинствата се изхранват само с хляб, най-бързо поскъпналата стока през последните години. Това не означава непременно обаче, че няма системни проблеми с ценовите равнища на някои групи храни, да речем млечните продукти и мазнините.
През последните години наистина се наблюдава значително покачване на цените на храните, особено в някои групи, най-видимо при хляба и зеленчуците. Този ръст обаче е съпроводен с по-бързо покачване на доходите, тоест няма основания да говорим за загуба на покупателна способност спрямо храните.
Въвеждането на „тавани на надценката“ обаче, особено като вземем предвид резултатите от ограничената практика за подобна регулация към момента, не изглежда като да се работеща мярка, а по-скоро удобен популистки инструмент, чрез който да се демонстрира загриженост на определени политици за бюджетите на домакинствата.
