Когато уж добрите намерения се сблъскат с неправилните инструменти и липсата на контрол, резултатите често надминават дори най-песимистичните прогнози. Такава е историята на италианския „Супербонус“ – програма, предоставяща стимул с цел по-бързо икономическо възстановяване и подкрепа на зеления преход и декарбонизацията по време на ковид кризата през 2020 г. Макар и първоначално замислена като възможност за милиони домакинства да подобрят енергийната ефективност на жилищата си, без да извършват разходи на собствени средства, схемата се превръща в пример за това как липсата на ясни граници, механизми за контрол и бюджетни ограничения води до стряскащи фискални и социални последици. Темата коментира Евдокия Шамандурова от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Да проследим как „Супербонус“ еволюира от инициатива за стимулиране на замрялата заради ковид стопанска активност до предизвикателство с дългосрочни макроикономически последствия за Италия. Въведена през май 2020 г. чрез „Указ за рестартиране“ (Decreto Rilancio 34/2020), програмата „Супербонус“ („Екобонус“) е схема за данъчни облекчения, която позволява възстановяване на 110% от разходите за определени подобрения и ремонти на жилищни сгради. Не става въпрос за пребоядисване на фасадата на сградата или освежаване на дома, а за дейности, които да повишат енергийната ефективност на сградата, да намалят сеизмичен риск, както и за инсталиране на фотоволтаични системи, батерии и зарядни станции за електрически превозни средства. Разходите по тази програма трябва да са извършени в периода между 1 юли 2020 г. и 31 декември 2021 г., като за някои случаи срокът е удължен до края на 2023 година.
Право на участие имат физически лица собственици или ползватели на имоти, етажни собствености (condomini), жилищни кооперации, социални жилищни институции, организации с нестопанска цел и аматьорски спортни клубове (за съблекални и други поддържащи помещения). Допустимите дейности се делят на основни и вторични. Основните включват топлоизолация на над 25% от външната облицовка, подмяна на отоплителна система и сеизмични подобрения. Вторични интервенции, които се квалифицират само ако е извършено основно подобрение, включват подмяна на прозорци, фотоволтаични панели и батерии, зарядни станции, автоматизация и фасадни ремонти.
Данъчното облекчение се предоставя под формата на данъчен кредит в размер на 110% от допустимите разходи, разпределен на пет равни годишни вноски, приспадащи се от подоходния данък (IRPEF). Ако дължимият от лицето данък върху доходите е по-малък от полагащия се данъчен, кредит програмата дава две алтернативни възможности за използване на кредита.
Първата е т.нар. отстъпка от фактурата (sconto in fattura), при която изпълнителят намалява цената на ремонта със стойността на данъчния кредит и получава правото да го използва или прехвърли. Втората е прехвърляне на данъчния кредит (cessione del credito) към трети лица, включително банки и финансови институции. Прехвърлянето може да се извършва поетапно, например след 30% и 60% завършеност на работата, и е допустимо в няколко последователни стъпки.
За достъп до схемата се изисква техническа заверка (asseverazione) от сертифициран инженер, която удостоверява техническото съответствие и разумността на разходите, както и удостоверение за съответствие (visto di conformità), издавано от счетоводител или CAF. Документите се подават чрез електронната система на Агенцията по приходите (Cassetto Fiscale) и могат да бъдат обработени лично или чрез упълномощен представител.
„Супербонус“ може да се използва за максимум две жилищни единици, собственост на едно физическо лице, с изключение на интервенции върху общи части или при сеизмични подобрения. Сградата трябва да разполага със съществуваща отоплителна система, дори минимална, а при енергийни подобрения се изисква повишение на енергийния клас с поне две нива, удостоверено чрез сертификат APE. Не е необходимо лицето да е постоянно пребиваващо в Италия, но трябва да притежава италиански данъчен номер (codice fiscale).
На фона на състоянието на сградния фонд в Италия въвеждането на програмата има някаква логика, но дизайнът й съдържа съществени слабости още от самото й създаване. Основният проблем е липсата на изискване за съфинансиране от страна на получателя, което елиминира личната отговорност и стимула за контрол на разходите. Това води до проекти, често реализирани на ръба на максимално допустимите суми, без реална икономическа преценка. Допълнителен структурен дефект е възможността за прехвърляне на данъчния кредит, която на практика позволява пълно избягване на всякакво плащане от страна на крайния бенефициент. Когато собственикът на имот не участва финансово в инвестицията, се създава силен стимул за завишаване на стойности, занижен контрол и дори злоупотреби. По този начин държавата поема цялата тежест на финансирането, без реален механизъм за саморегулация от страна на потребителите.
Първоначално определените средства за тази програма са в размер около 35 милиарда евро и срок за финансиране 15 години, от които над 13 милиарда са финансирани фондове на ЕС. Само до 31.08.2022 г. броят на откритите строителни обекти по програмата е над 240 хиляди и само за две години са похарчени 43 милиарда евро. Към 2025 г. са похарчени над 220 млрд. евро, което е приблизително 10% от БВП на Италия. С оглед на огромните разходи отпускането на средства по програмата е намалено до 90% от изхарчената сума през 2023 г. и 70% през 2024 г., като се предвижда постоянно намаление през следващите години.
Още при въвеждането на програмата не е отчетено, че при така формулираните критерии и не достатъчно ясния механизъм за контрол програмата се превръща в лесен метод за измами, спекулиране с цените на материалите, завишаване на заплащането на работниците, както и забавянето в изграждането на различните системи и извършването на ремонти поради голямото търсене. Също така не се отчита възможността от претоварване на електропреносната мрежа и най-важното – липсата на бюджетно ограничение при допускане на всеки желаещ, отговарящ на зададените критерии. А това е сериозен риск за тежко задлъжняла държава – Италия има втория по големина публичен дълг в ЕС след този на Гърция. По-високият публичен дълг означава по-големи лихвени плащания, което намалява фискалното пространство за други разходи – например в сектори като здравеопазване, образование, инфраструктура и др.
Необмислено широкият достъп до програмата води до над 200 милиарда в данъчни кредити и облекчения, което намалява бъдещите данъчни приходи и създава по-малка финансова гъвкавост. За да намали дефицита си, Италия ще трябва да увеличи данъците или да намали разходите в средносрочен план. Банките натрупват милиарди евро в данъчни кредити, а правителството се затруднява с тяхното изплащане, което създава криза на ликвидността, тъй като банките забавят и спират покупките на данъчни кредити, а това влияе пряко върху собствениците на жилища.
Масовото търсене в строителния сектор, провокирано от програмата „Супербонус“, води до рязко увеличение на нуждата от работна ръка – инженери, техници, строителни работници, енергийни консултанти и други специалисти. Това създава временен подем в заетостта – в краткосрочен план се наблюдава спад в безработицата в сектора и по-висока активност. Въпреки това този ръст е силно зависим от продължителността и финансирането на самата схема.
Това поставя под въпрос устойчивостта на създадените работни места и ограничава възможността за дългосрочен ефект върху пазара на труда. Секторът остава изложен на циклични колебания, които не осигуряват трайна заетост, а по-скоро временен пик, свързан със специфичните стимули.
Масовото търсене на реновации води до рязко поскъпване на строителните материали, което засилва инфлацията в сектора. Много проекти са оскъпени излишно, което води до неправилно разпределение на ресурсите. Програмата насърчава и позволява измами, като различни анализатори и институции оценяват, че милиарди евро са отишли за фалшиви проекти.
Разрешаването на данъчни кредити е до голяма степен автоматично и с ограничени механизми за наблюдение или проверка на допустимостта. В резултат на това данните са налични само със закъснение (особено за сеизмичния бонус). Това води до чести и големи корекции нагоре на прогнозите за фискалните разходи.
Програмата „Супербонус“ започва с очаквания за икономическо възстановяване и екологичен преход, но липсата на ефективен контрол и ясен план за изпълнение води до сериозни фискални и социални проблеми. Нарастващият публичен дълг увеличава лихвените плащания и ограничава средствата за здравеопазване, образование и други ключови сектори. Данъчните кредити допълнително намаляват приходите и затрудняват бъдещи инвестиции.
„Супербонусът“ ясно илюстрира как една недообмислена политика със сбъркан инструмент и грешни стимули може да доведе до сериозни негативни последици, особено при липса на контрол и стратегически подход. В условията на висока задлъжнялост Италия отпуска над 220 милиарда евро – мащабен „подарък“, който поставя под заплаха фискалната й стабилност за години напред. Още по-притеснително е, че схемата създава стимул за неефективност и измами – крайните потребители не носят финансова отговорност, а механизмите за контрол са слаби и закъснели. Вместо да насърчава разумни инвестиции и устойчив растеж, програмата води до спекулации, изкривяване на пазара и натиск върху публичните финанси. Това подчертава колко важно е при създаването на подобни инициативи внимателно да се проектират стимулите и да се оценяват всички възможни последици – включително най-нежеланите.
