Беларуската писателка и журналистка Светлана Алексиевич спечели Нобеловата награда за литература за 2015 година.
Нобеловият комитет присъди наградата и определи творбите на писателката като „паметник на смелостта и страданието в наше време”. Алексиевич е писателка с политическа насоченост, която е критична към властта в Беларус. През 2014 година Нобеловата награда за литература спечели френският писател Патрик Модиано.
Алексиевич е наричана “археоложка на комунизма” и “морална памет на сриналата се съветска империя” заради книгите си за живота в СССР, базирани на стотици интервюта с обикновени хора. Години наред тя събира материал, за да издаде първата си книга – “Войната не е с лице на жена” (1985 г.). Творбата е базирана на разказите на стотици жени, които са участвали във Втората световна война.
Това е първата книга от мащабния цикъл на Алексиевич, наречен “Гласове от утопия”, който описва живота в Съветския съюз от гледна точка на обикновения човек.
Сред темите, застъпени в творчеството на писателката, са Чернобилската криза (“Чернобилска молитва”, 1997 г.) и съветското нахлуване в Афганистан (“Цинковите момчета”, 1990 г.).
Светлана Алексиевич е родена през 1948 г. в украинския град Ивано-Франкивск в семейството на беларусин и украинка. След като баща й изпълнява военната си служба, семейството се установява в Беларус, където и двамата й родители работят като учители. След завършване на гимназия преподава и следва журналистика в университета в Минск. След дипломирането си е изпратена да работи в малък вестник близо до полската граница заради опозиционните си възгледи. По-късно се установява в Минск.
