Георг Спартански е роден на 4 юли 1963 г. в Луковит, но от детските си години живее в Плевен. Възпитаник е на немската гимназия в Монтана и на юридическия факултет на Софийския университет. Магистър по право, с 25-годишна адвокатска практика. Три мандата (1999-2011) беше председател на Общинския съвет в Плевен, избиран с подкрепата на ОДС и на коалиция “Заедно за община Плевен”. В мандат 2011-2015 беше съветник, избран с листата на Българска нова демокрация, един от най-активните в работата на местния парламент.
Семеен, баща на три деца.
Кандидатурата му за кмет на община Плевен за предстоящите местни избори беше издигната от инициативен граждански комитет „Плевен иска – Плевен заслужава”, което сам Спартански промени на „Плевен може – Плевен побеждава”. С това име, но на местна коалиция между Реформаторския блок и ВМРО – БНД Георг Спартански беше регистриран в Общинската избирателна комисия като кандидат за кмет, един от 12-те претенденти в Плевен.
– Г-н Спартански, вие сте ветеран в местното самоуправление като съветник в четири поредни мандата, а в първите три бяхте председател на Общински съвет – Плевен. Какво ви мотивира да решите сега да влезете в битката за кмет?
– Аз го казах наскоро в едно телевизионно участие – защото ме е срам. Срам ме е от това как се управлява Плевен сега. Срам ме е от постоянните скандали, свързани с работата на общинската администрация, хаоса в нея, роднинските назначения на ръководни длъжности там, липсата на кмет, който ефективно да ръководи и контролира работата. Настоящият кмет блести със своето отсъствие от работното си място. Той очевидно има други приоритети, които нямат нищо общо с дневния ред на плевенчани, управлението на общинските дела е оставено на автопилот. Това отблъсква и бизнеса, и гражданите на Плевен. Те вече многократно гласуваха преди самите общински избори на 25 октомври – „гласуваха” с краката си, евакуирайки се панически от Плевен.
– Обявихте пет свои приоритета: прозрачност, публичност, почтеност, професионализъм и практичност. Каква е рецептата за осъществяването им?
– Тези 5 приоритета са свързани, поне в моето съзнание. Убеден съм, че трябва да действат в единно цяло. В този смисъл прозрачност и професионализъм например не биха могли да бъдат разглеждани отделно от принцип като почтеност. Публичността пък е неотменна част от прозрачността и почтеността. А практичното харчене на парите на гражданите в името на по-доброто бъдеще на Плевен, без прозрачно, почтено и професионално управление, не върви. За да управляваш професионално, следва отлично да познаваш материята „местно самоуправление”. Вие го казахте в началото на интервюто – ветеран съм в тази област, 16 години го правя. Дали съм се справял добре или не, говорят фактите, колкото и да е нескромно аз да ги изтъквам – за 12 години председателство на Общинския съвет в Плевен нямаме нито едно отменено решение поради незаконосъобразност от хилядите, приети от съветниците за този период под мое ръководство. Четири мандата бях член на 6-членната българска делегация в Конгреса на местните и регионални власти към Съвета на Европа в Страсбург. Бях председател на правната комисия към Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Получих наградата „Общинар-реформатор”, която за първи път бе връчена от НСОРБ на председател на Общински съвет в мое лице. Юрист съм с 25-годишна практика. Считам, че за кмета е изключително важно да е на „ти” с материята местно самоуправление и твърдя, че аз съм.
– Имате ли идеи как може да се даде предимство на местни фирми при реализацията на големите инфраструктурни проекти, при положение че Законът за обществените поръчки не позволява такава преференция?
– Нямам намерение да нарушавам закона. Но имам твърдото намерение да осигуря равни условия на плевенските фирми за участие в обществени поръчки и търгове – нещо, което не се случваше в Плевен през последните 4 години. Факт е, че няма плевенска фирма, която да е спечелила значим проект в Плевен. Многократно се проваляха някои важни обществени поръчки, тъй като кметът със своя заповед спираше процедурата под различни предлози. Факт е, че плевенските фирми, включително и общинските „Инжстрой” и „Паркстрой”, бяха отстранявани от участие в такива поръчки и търгове, с претекст, че не са им редовни документите. Вкарваха се в условията за участие такива клаузи, които на практика елиминираха плевенския бизнес. Факт е, че фирми с различни имена, но все с един кръг собственици, печелеха многомилионните поръчки и всички те не бяха от Плевен. Така от Плевен изтекоха десетки и стотици милиони. Милиони, които, ако беше дадено равно право на плевенските фирми да участват в процедурите, щяха да разкрият работни места, щяха да повишат ръста на икономиката, щяха да подобрят облика на града ни, щяха да спрат евакуацията на плевенчани от родния им град… Ето че пак опираме до прозрачност, публичност, почтеност, практичност, професионализъм.
– Наясно ли сте със злободневните „малки” проблеми на плевенчани, като липсващите тротоари, разбитите улици, загиващите дървета? Как ще ги решавате, ако станете кмет?
– Абсолютно наясно съм с всичко, което се случва в града ни. А съм наясно, защото съм в непрекъснат контакт с хората и защото не се крия от тях. Не блестя с отсъствието си, не ме е страх да ги гледам в очите. Вероятно доверието е взаимно, защото няма ден, в който граждани да не ме търсят и да не споделят с мен различни проблеми. Опитвал съм се винаги да съм в крак с живота на града ни. Убеден съм, че ако бъда избран за кмет, ще променя коренно представата за работещ кмет – няма да карам хората да се записват за след 3-4 месеца на прием, а ще бъда сред тях – на улицата, на работната площадка, в парка, на строителния обект. Диалогът с професионалните съсловия и гилдии ще бъде постоянен. Ще бъдат създадени и ще работят ефективно, а не само на книга, консултативни съвети, съставени по професионални направления. Дълбоко съм убеден, че кметът не трябва да си стои в кабинета, а трябва да държи ръка на пулса на обществото, да превърне неговия дневен ред в своя работна програма. Това с кабинетна работа няма как да стане. Ако няма неотложни срещи, кметът трябва да е в кабинета си след 17 часа, когато да чете и подписва текущата документация.
– Какво ще направите за сигурността на хората в селата?
– Сигурността в селата, а и не само там, е отговорност основно на МВР. Притеснителен е фактът, че това е министерството с един от най-големите бюджети и числен състав, а резултатите от неговата работа трайно не задоволяват обществените очаквания. Разбира се, кметът има определени правомощия по ЗМСМА, както и в рамките на някои текстове в други закони, но като цяло общинската власт няма ресурса пряко да влияе на тези процеси.
Личното ми мнение е, че отдавна е назрял въпросът за промени в законодателството, които да дадат възможност за създаване на истинска общинска полиция, на пряко подчинение на кмета, разбира се, действаща в синхрон и единодействие с МВР. Когато се вменяват обществени очаквания на кметовете, без същите да са подплатени с финансов ресурс и законодателни възможности, остава подозрението, че държавата тихомълком прехвърля върху гърба на кметовете недоволството на хората от недостатъчната ефективност от работата на МВР. На този етап, ако съответната община може да си го позволи, може да се организира чрез частни охранителни фирми опазването на реда и общинското имущество в населените места извън града – нещо, което ние успешно сме правили в община Плевен преди години. Видеонаблюдението чрез охранителни камери също е една стъпка, която вече масово се предприема, но камерите само регистрират евентуално възникналия проблем, а не го премахват. Според мен е нереално да живеем в ”Биг брадър” и да очакваме по този начин да си решим проблемите. Битовата престъпност има дълбоки причини и те са икономически, политически, социални и образователни. На този етап – и то неособено успешно – държавата ни се опитва да се бори с последиците на битовата престъпност, а не отстранява причините й. Това не ме прави оптимист.
– Притеснява ли ви това, че някои ще кажат „гласуваш за Спартански, но избираш Зеленогорски”?
– Не ме притеснява по никакъв начин. Политическият ми опонент ще ползва всякакви хватки, това влиза в техния изборен арсенал. Не е новост за мен. Както казват руснаците: „Плавали, знаем!”. Честно казано, очаквам да ме изкарат до изборите и човекоядец. И сега лъжите по мой адрес, разпространявани от тролове, изпълняващи политическа поръчка, са много и все долнопробни. Разбира се, не смятам да им отговарям. Уинстън Чърчил е казал, че „ако се навеждаш да хвърляш камък по всяко куче, което те лае, няма да стигнеш никога до там, закъдето си тръгнал”. Нашият народ е казал една мъдрост – „Волът рие, на главата му пада”. В това скоро ще се убедят и авторите на пасквилите по мой адрес. Всъщност яростното ми оплюване е израз на две неща – страх и неувереност в собствените възможности от страна на политическия ми опонент. Разбира се, това е жалко, но пак ще цитирам народа: „Всеки се излага според възможностите си”. Явно при някои в това отношение те са големи, бих казал – неизчерпаеми. Но нека да се върна на въпроса ви – факт е, че сме работили и то много добре, в продължение на 3 и половина мандата с Найден Зеленогорски. Факт е и това, че в чисто политически план съм научил много от самия него. Но е факт и това, че не съм човек, който може да бъде манипулиран, нито съм човек, който би изпълнявал нечия поръчка. В този смисъл, нека гражданите на Плевен бъдат спокойни – нито аз ще позволя някой да ми се качва на главата, нито самият Найден Зеленогорски би си позволил вмешателство в моята работа. Казвам го най-отговорно, познавайки и него, и себе си.
– На следващия кмет на Плевен със сигурност ще се наложи да работи с много разнороден Общински съвет, без стабилно „собствено” мнозинство. Как без политически пазарлъци може да се постигне подкрепа за предложенията му?
– Политически пазар няма да откривам. Ще водя разговори с всички съветници и групи. Ще водя разговори за политики, а не за обслужване на лични или групови, но частни интереси. Ще ги водя публично и прозрачно. Ще се стремя да търся политически консенсус по всяко едно решение – чрез предварителен и своевременен, при това достатъчен диалог. Няма да действам силово. Казал съм го вече многократно и категорично – няма запазени места при мен на първия ред, няма и априори изключени от диалога партии или отделни съветници. Досегашната практика на гешефти (от немски – магазини, пазари, тържища бел.ред.) в името на политическа подкрепа ще бъде категорично премахната.
– Чувството за хумор, с което сте известен, помага ли ви на политическата сцена? Какво ще пожелаете на бъдещия кмет на Плевен?
– Чувството за хумор, което притежавам наистина в изобилие, винаги ми е помагало – не само в политическия живот, а в живота въобще. Смехът е здраве. Чрез чувството за хумор можеш да спечелиш – и приятели, и настроение, и позитивно отношение към теб и от теб към другите. Мисля, че чувството за хумор е едно от нещата, с които никога няма да се разделя.
Какво бих пожелал на бъдещия кмет на Плевен? Ами пожелавам си да съм здрав. Това пожелавам и на всички свои опоненти. Пожелавам го от сърце и на всички свои съграждани. Всичко друго се постига!
