Те са на работа 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и рядко могат да се връщат в родината си: българките, които се грижат за възрастни хора в Австрия. За тях разказва “Винер цайтунг”, цитиран от Дойче веле. Петра Темпфер и Симон Планк са пропътували с автобус разстоянието от Виена до София заедно с работещи в Австрия българки болногледачки. 16-часовото пътуване те са използвали, за да разберат повече за естеството на работа на тези жени. Една от тях е 57-годишната Рая. Тя се грижи за 87-годишен дементен мъж от Залцбург. „Работата е толкова тежка, че вече никой не иска да се занимава с нея. Ние сме последните, които са останали”, казва тя.
Това потвърждава и друга жена, грижеща се за дементна пациентка в Австрия, която не знаела дали е ден или нощ, постоянно обикаляла с инвалидната си количка жилището и всяка нощ по няколко пъти идвала да буди болногледачката си.
Трета тяхна колежка казва, че са я били и карали да работи като чистачка. „Системата обаче функционира само така – с работна ръка от чужбина”, уверява Рая.
Чисти 2500 евро месечно
Причината защо се наемат с тежката работа бързо се изяснява. „В Австрия получаваш чисти 2500 евро месечно”, казва Рая. Така тя може да си позволи добър живот в родината – с къща с голяма градина и още едно жилище. „Когато се върна, първо ще се заема с градината”, допълва тя.
Гледачките, които са на 24-часов режим, се наемат от австрийски агенции чрез посредници за работа в двете държави. Преди започването на работа в Австрия е необходимо преминаването тримесечно обучение. Ангажиментите принципно са ясно определени – оказване на помощ в ежедневни действия като миенето, обличането или пазаруването, но не и поставянето на инжекции, например (официално те се наричат придружителки). Освен това агенциите плащат пътуванията с автобус и се грижат за заплащането. Има и агенции, които само посредничат – при тях пациентите плащат директно на гледачките си.
Австрийското издание обяснява, че има и посреднически такси, които са различни – някои агенции взимат по няколкостотин евро месечно, докато други начисляват еднократна такса. Има и такива, които се рекламират с това, че не взимат такси.
От София до Мездра
От София Петра Темпфер и Симон Планк продължават към Мездра, за да се срещнат с още една гледачка на 24-часов режим – Никол. Тя за първи път не се е прибрала у дома с автобуса – след 30 години работа в чужбина си купила кола за дългите пътувания.
„Всички млади хора бягат”, разказва Никол. Отиват или в близкия голям град, или в чужбина, където има по-добро образование и добре платена работа. Не става дума за 24-часовите грижи за възрастни пациенти – 52-годишната Никол също е една от последните, които се занимават с тази дейност.
Тя свързва факта с топящото се население на България с края на комунизма през 1989 година и присъединяването на страната към ЕС, улеснило изключително работата и следването в чужбина. Но според нея основната причина е друга: „България е корумпирана. Парите просто изчезват”. За да се изпълнят изискванията на ЕС, се купуват евтини материали – например за строителството на автомагистрала до Мездра, а останалата част от парите потъва в джобовете на политиците, казва жената. „Затова всичко е разбито, улиците са пълни с дупки, никой не иска да остава тук”, допълва тя.
Интересът към гледане на възрастни спада
Австрийското издание не пропуска да отбележи, че по индекса за корупцията на Трансперънси интернешънъл България заема 76-о място от 180 страни. А работата на черно според проучване, направено по поръчка на „Visa”, възлиза на 34,6 процента от БВП, което е най-високият показател в ЕС.
Приведени са и данни за интереса към работата на 24-часов режим за гледане на възрастни хора – през последните 20 години броят на кандидатките да се занимават с това е спаднал наполовина – заради лошите условия и заплащането. Средната им възраст е 54 години.
