“Смехът облагородява човека, прави го по-възвишен, по мъдър. Смехът е философия, оптимизъм, вяра. Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости”. Това са думи на Георги Парцалев, творец, когото българската сцена и родната публика продължават да обичат.
На днешния ден се навършват 26 години – малко повече от четвърт век, откакто актьорът си отиде. Той е роден в град Левски през 1925 г. С минута мълчание, запалена свещичка и глътка вино в музей „Георги Парцалев” съгражданите му почетоха паметтта му на 29 октомври.
Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет. През 1956 година започва работа в Сатиричния театър. Изиграва над 40 роли, най-известните от които са в “Михал Мишкоед”, “Големанов”, “Ревизор”, “Смъртта на Тарелкин”. През 1958 г. идва първата му роля в киното — в „Любимец 13“. Следват „Привързаният балон” (1967), „Кит”, „Петимата от Моби Дик” (1970), „С деца на море” (1972), „Сиромашко лято” (1973), „Баща ми бояджията” (1974), „Два диоптъра далекогледство” (1976), „13-ата годеница на принца”(1987). Превъплъщава се в около 20 образа на синия екран. В телевизията пък се появява в 14 роли. Несбъдната негова мечта остава ролята на Дон Кихот де ла Манча.
В едно от последните си интервюта Георги Парцалев казва: “Чувствам се еднакво добре навсякъде. Киното, например, създава популярност. То просто е една индустрия. В него сълзата може да се създаде и изкуствено. Докато в театъра за една сълза в последно действие трябва да воюваш още от първото. За естрадата трябва друга нагласа. При нея трябва да превземеш залата. Това много ми помага в работата ми. Телевизията пък дава възможност да играеш това, което не си могъл в театъра”.
Ето какво разказва за него актрисата Цветана Гълъбова: “През 1962 г. репетирахме и играхме заедно в “Свинските опашчици”. Точно бяха пуснали приказка, че Парцалев е толкова смешен за публиката само защото говори смешно. Режисьорът Методи Андонов се зае да покаже, че това не е вярно – Парцалев е смешен, защото има сценично присъствие от най-висока проба. Играеше Нуц и имаше само две реплики. Методи му ги отне и тях и ги даде на Златина Дончева, която играеше съпругата му. Така Парцалев по време на целия спектакъл не продумваше нито една дума.
Въпреки това смехът на публиката при неговата игра беше до задушаване. На всеки спектакъл Парцалев показваше нови и нови импровизации. Имаше толкова смешни находки, че и ние по сцената едва се удържахме. Зрителите ни прекъсваха с ръкопляскания и тропаха с крака от възторг при неговата игра. Това беше още един пример, че Парцалев не само говори смешно, а просто е велик актьор.”
Умира на 64 години в София през 1989 г. Официалната диагноза е скоротечна левкемия, а близките му твърдят, че е починал от рак на черния дроб. Улица в родния му град Левски е кръстена на него, а читалището в града също носи името му. От 2005 г. насам се провеждат театрални празници всеки юни в негова чест. На живота и творчеството му са посветени 3 книги.
Разказва се историята, че веднъж заради известността му международният влак за Москва спира на Бяла, която всъщност не е спирка на превозното средство.
