Искра Михайлова е родена на 7 септември 1957 г. в София. От 1975 до 1977 г. завършва полувисше библиотечно образование в Държавния библиотекарски институт. От 1977 до 1980 г. учи магистратура по библиотечни и информационни технологии и услуги към Ленинградския държавен институт по културата. В периода 1992-1996 г. е научен сътрудник 2 степен. Била е секретар на научната секция към Народната библиотека.
През 1995-1996 г. специализира в Немския библиотечен институт и в Държавния департамент на САЩ. След това е главен експерт в Министерство на културата. В периода 1998-2001 г. е главен експерт в Национална агенция „Сократ“. Между 2001 и 2005 е съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството. От 2005 до 2009 г. е била заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Народен представител в 41 и 42 Народно събрание. От 29 май 2013 г. е министър на околната среда и водите. На изборите за Европейски парламент през 2014 е пета в листата на ДПС. Сега Михайлова оглавява Комисията по регионално развитие към Европейския парламент.
– Г-жо Михайлова, как Вие и колегите Ви виждате местните избори от Брюксел?
-Мога да кажа, че политическите групи в Брюксел наблюдават с много голям интерес резултатите от изборите за местна власт, тъй като това е от значение за тях. В края на ноември Алиансът на либералите и демократите (АЛДЕ) ще има годишен конгрес. На него ще се обсъждат резултатите на партиите от алианса и в зависимост от тях ще се вземат важни решения.
Относно ДПС, което представлявам, смятам, че ние спокойно можем да бъдем удовлетворени, защото запазваме добрите си резултати. Освен това имаме разширение на подкрепата си в райони, които не са характерно силни за нас.
На какво се дължи това увеличение на подкрепата за ДПС в райони, които не са били част от основния електорат на партията?
На два основни фактора. Първият е, че ДПС устойчиво присъства в местната власт. Ние не сме партия на пулсациите. Ангажиментът ни към местната власт означава ангажимент към хората. В регионите, в които ние традиционно работим, хората знаят какво могат да очакват от нас. Основното изискване на гласоподавателите при местни избори е свързано с конкретни задачи, за чието изпълнение кандидатите за кметове и общински съветници поемат отговорност. Тези ангажименти са свързани най-вече с развитието на населеното място. Хората рядко се интересуват от чисто политически конфронтации. Тях ги вълнува повече конкретната програма на всички кандидати. Нашите имаха възможността и разполагаха с нужните екипи, за да изготвят и предложат конкретни стъпки за развитие на общините и населените места.
Вторият фактор за доброто представяне на ДПС е този, че заложихме много в битката за общински съветници. Общинският съвет е този орган, който определя посоката на развитие на една община. Кметът може да реши всичко, но ако общинарите не го подкрепят, няма как да успее да осъществи целите си. Ако градоначалниците се концентрират върху дребни теми, например свързани със заменка на един парцел общинска земя, не могат да изградят мащабна визия за своите населени места. ДПС се концентрира сериозно върху подбора на кандидати и тяхната подредба в листите.
Можем ли да кажем в такъв случай, че силата на ДПС на местни избори се крие в конкретиката?
Това е напълно точен извод. Ние имаме конкретен план за населените места, кандидат-кметове и екипи, които умеят да работят съвместно. Това е нашата формула за успех. Има и още нещо-кметовете на ДПС доказаха, че могат да привлекат възможно най-много средства от европейските програми. Нашите екипи по места са се утвърдили като успешни професионалисти.
За какво друго е важно да се усвояват евросредства, освен за инфраструктура?
Когато сменим водопровода и оправим улицата, отиваме на следващо ниво – привличане на инвеститори и създаване на работни места. Това е голям проблем в българските общини, особено в малките населени места. Ако кметовете се спрат само на ниво ‘’да усвоим едни пари ’’, няма как да се постигне нужният ефект.
Начинът на работа на общините или на държавата създава пречки пред навременното и качествено усвояване на еврофондовете?
И двата начина, но има и други фактори. Съществува проблем с обществените поръчки. Те се връщат, има пропуски в документацията им, обжалват се, изготвят се отново и отново… Това много бави нещата. Освен това имаше проблем в държавната администрация, отговаряща за оперативните програми. Направиха се много промени в закона и изискванията, в критериите, свързани с поръчките. Това – на държавно ниво.
Общините от своя страна трябваше да разберат, че не само отдел ‘’Европейска интеграция’’ в тях работи за усвояването на средства. В този процес също толкова активно е нужно да участват главният архитект на населеното място и инвеститорите. Трябва да се вземат под внимание капиталовите разходи, социалните дейности и всички структури на една община. Трудно беше след присъединяването ни към ЕС, дори на ниво министерства, да разберем, че всички работим в нови условия. Нерядко в общинските екипи се наблюдават липса на опит и знания, небрежност.
Какъв е основният Ви съвет към местната власт в България? След изборите в нея влизат и нови хора, които се нуждаят от напътствия.
Нека работят непрестанно, за да се грижат за просперитета на населените места. Освен това бих им казала да заложат на иновации. Европейският съюз вече гледа към онези дейности, които ще подпомогнат създаването не само на временна, а на постоянна заетост.
След приключване на водните цикли например, работните места, свързани с тези проекти, изчезват. Трябва да се мисли в посока осигуряване на заетост чрез иновативни идеи –използване на водата за здравни и козметични цели, бутилиране, развитие на хотелиерството, инвестиране в малки предприятия… Има много възможности! С оглед на състоянието на Европа, която трябва да излезе от икономическа криза, заетостта трябва да бъде основна грижа на всяка община.
Апелирам към всички управляващи органи в България, включително към общините – нека се стараем да работим ритмично и постоянно, за да усвояваме успешно средства от Европа. Не бива дейността ни да бъде на приливи и отливи. Не трябва да действаме припряно в последния момент, а да имаме ясна визия как да работим година след година.
