Днес се навършват 13 година от земетресението в Перник. В нощта на 22 май 2012 г., трус от 5,8 по Рихтер разтърси Западна България. Последваха редица вторични трусове. Епицентърът беше близо до Перник, между селата Дивотино и Рударци.
Хронология на събитията:
– 03:00 ч. – Основният трус с магнитуд 5,8 по Рихтер.
– 04:30 ч. – Вторичен трус с магнитуд 4,6.
– 05:13 ч. – Още един трус с магнитуд 4,3.
През следващите дни са регистрирани десетки вторични трусове, включително на 24 май (4,4), 29 май (4,5) и 14 юли (4,5) . Това бе най-силният трус в страната от близо 70 години и беше усетен в голяма част от България, включително в София, Пловдив и други градове.
Хиляди сгради бяха засегнати от бедствието, някои от тях бяха съборени, а собствениците им бяха настанени във фургони. Общите щети върху обществени сгради в Пернишко бяха оценени на поне 10 млн. лв. Държавата отпусна еднократна помощ от 325 лв. за ремонт на по-леките щети. Организирана беше и дарителска кампания в помощ на пострадалите.
Сеизмолозите изразиха учудване от това, че толкова силно земетресение е станало в район, където не са очаквали подобни трусове. Според доц. Емил Ботев от БАН механизмът на земното разкъсване при земетресението е изключително феноменален в световен мащаб. Той се е развил бавно и по силно наклонена плоскост, което е довело до изместване на максимумът на енергията към ниски честоти, намалявайки разрушителния ефект върху сградите
Всяка година на 22 май в Перник се организират молебен и водосвет за здраве. И тази година пред храм „Св. Иван Рилски“ се събраха десетки перничани, за да се помолят за здраве. На богослужението присъства заместник областният управител Симеон Гебов, кметът Станислав Владимиров и неговият екип.
„Да се помолим с Божията помощ Перник да бъде по-спокоен, по-мирен, и по-уютен за всички нас. Когато преминем през такива премеждия, разбираме, че не всичко зависи от нас, че трябва да направим така, че цялата общност около нас да живее по добре“, каза Владимиров.
„Днес, 13 години след онази тежка майска нощ, когато земята под краката ни се разлюля, ние си спомняме с болка, но и с благодарност. Болка за това, че преживяхме страха и разрушенията. Благодарност на Бога, за това, че ни запази живи, запази нашия живот“, каза отец Людмил в проповедта си.
