Който няма вуйчо владика, е добре да има роднина в Америка. Това казват с усмивка зевзеците в сатовчанското село Кочан. Повече от сериозно обаче почти всичи в населеното място очакват подаръци следващия месец, когато започва акция „Американската Нова година”.
Американската мечта отдавна не е химера в това населено място. Над 350 са емигрантите оттук, които са легално в САЩ със „зелена карта”, разкива кметът Юрий Моллов. Най-важното е, че те не забравят своите родственици в нашето село. Особено в навечерието на новогодишните празници. Тогава към Кочан потеглят на дълъг път оттатък Океана стотици колети с подаръци. А по банков път в сметките на селяните пристигат финансови средства, за да посрещнат подобаващо Нова година.
„Не е тайна за никого, че нашите „американци” ни помагат много с финансови средства. Не се налага да ги молим. Разберат ли, че имаме финансов проблем, се събират и изпращат необходимата сума”, твърдят местните хора.
Повечето от емигрантите са се установили в щата Пенсилвания. Преди 2-3 години и на гурбетчиите хич не им било лесно заради кризата и в Америка, но пак продължили да пращат пари на своите близки в Кочан, макар и по-малко.
„На практика гурбетчиите спасяват много семейства тук от глад и мизерия. Защото работа не се намира за всички, тютюнът не се плаща достатъчно добре и някои семейства изнемогват. Получавали сме преводи от САЩ за бедни хора, които дори не са родственици на „американците”, разкриват жители на Кочан. И се гордеят не толкова с определението на другоселците за селището – „Американското село”, а с трудолюбието и щедростта на роднините си в Америка. И не само на тях, а и на останалите гурбетчии, които са в различни европейски държави. Близо 1000 души от Кочан са зад граница, а в селото останаха да живеят 2500 души.
Снимка: Wikipedia
