Проф. д-р Васил Живков е председател на БКДМП, също така е член на УС на Българска стопанска камара, част е от Борда на директорите на Европейската конфедерация на мебелната индустрия (EFIC). Ръководител на катедра „Интериор и дизайн за мебели“ в Лесотехнически универститет, преподавател е и в Архитектурния факултет на Университета за архитектура, строителство и геодезия.
Как си обяснявате сериозния спад на търговията с мебели в Западна Европа?
Причините са много. На първо място е фактът, че когато има голям пик, е нормално да има и спад. Точно това се случи по време на ковид кризата, която доведе до бум в мебелната индустрия. Между 2020‑2022 г. хората инвестираха масово в дома си, защото работеха от вкъщи и спестиха от други разходи поради обективни причини. Когато тази тенденция изчезна и направените инвестиции в обзавеждане и мебели бяха усвоени, дойде спадът.
Втората причина е войната в Украйна, тя доведе до скок на газа и електроенергията през 2022‑23 и вдигна цената на дървесината, плочите, продукти на химическата индустрия и транспорта. Това се отрази веднага на цената на мебелите и потреблението спадна.
Третата причина е значителното намаляване на строителството в Европа. Продажбите на мебели са тясно свързани с ново строителство и ремонти. Euroconstruct дава спад от ‑2,4% на строителната активност в 2024 за 19‑те западноевропейски държави, а в Германия разрешителните за жилища паднаха до 14‑годишно дъно (‑17 % спрямо 2023), а целият сектор е с пети пореден годишен спад. Високите ипотечни лихви (ставката на ЕЦБ достигна 4,5 %) задушават нови покупки и реновации, а без покупки на нови имоти обикновено няма и ново обзавеждане.
Към всичко казано дотук трябва да се добави, че докато вътрешното търсене в Западна Европа намалява, вносът от Китай към ЕС е скочил с 44 % през 2024 – ценово оръжие, срещу което много западни фабрики трудно се борят. Нарастващите антидъмпингови мита (напр. шперплат, химикали, метали и др.) и изискванията за проследяемост (EUDR) създават допълнителни разходи и несигурност.
Това шанс ли е за производителите у нас?
Не бих казал, че това е шанс за българската мебелна промишленост, защото ние сме експортно ориентирана индустрия и намаляването на потреблението в Западна Европа неминуемо се отразява и на нас. За щастие тенденциите, свързани със строителството у нас, са различни и това засега държи българската мебелна промишленост на повърхността.
Защо е важно да разработваме иновации в материалите и България да създава собствени продукти?
Иновациите са средство за създаване на нови по-конкурентни продукти и материали, за оптимизация на производствените разходи, за справяне с кризата с липсата на работна ръка и др. Когато не създаваш иновации, ти се водиш по течението, да така е по-лесно, но течението може да те заведе не нежелано място.
Създаването на собствени продукти, а не работа на ишлеме, ще даде възможност на фирмите да имат по-голяма принадена стойност. Когато произвеждаш чужд продукт, винаги си под заплахата някой друг да предложи по-добра цена, а когато имаш свой продукт и той е иновативен, ти диктуваш правилата.
Образованието бизнес ли е? Как се разбира у нас. И какви са последствията?
Разбира се, че образованието е бизнес. Това го твърдя повече от 20 години. За съжаление, много хора от образователния сектор чак сега осъзнават този факт. Образованието създава продукт – обучени ученици и студенти, които притежават определени умения и този продукт се търси на пазара. Колкото по-добър е твоят продукт, толкова по-търсен си ти. Ако твоят продукт не се реализира на пазара на труда, значи ти не си допринесъл с нищо и само си похарчил едни пари. А за да произвеждаш добър продукт, се искат инвестиции, иновации, подготвени преподаватели, добър маркетиг и много други неща. Вече не сме в ерата на плановата икономика. Днес имаш нужда от едни специалисти, утре от други. Учебните планове и програми трябва да се актуализират и променят непрекъснато. Все още системата ни в образователния сектор е доста тромава. Училищата и университети не са гъвкави и бързи в действията си, за да откликнат на нуждите на бизнеса. Ние живеем в преломно време, време на стремглаво навлизане на изкуствения интелект във всички сфери и това налага много бързи промени в начина на обучение.
Защо е важно науката и бизнесът да вървят рамо до рамо?
Отговорът е много прост – иновации без наука не се правят или нека така да го кажа, да могат да се правят иновации и без наука, но заедно с науката могат да се постигат значително по-добри резултати.
Каква е ролята на бизнеса, за да се обърне настоящата тенденция?
Бизнесът трябва да започне да търси решения на своите проблеми в научните среди. Отмина безвъзвратно времето, когато приложната науката, каквато е например в нашия сектор, работеше сама за себе си. Сега вече науката трябва да решава реални проблеми, които стоят пред индустрията. Това означава, че бизнесът трябва да заделя средства за развойна и научна дейност и да работи в тясно сътрудничество с университетите и научните лаборатории.
Какви са проблемите, които има образованието у нас до 12. клас?
Основният проблем на образованието у нас до 12-ти клас е свръх голямото насочване към езиково обучение. Създадоха се безброй езикови гимназии и много малко професионални гимназии. Професионалното образование, което е нужно на бизнеса, беше почти унищожено. Едва от няколко години политиката на МОН се обърна към онези училища, които дават подготвени ученици с реални професии, необходими на бизнеса. Разви се и дуалното обучение, но и то среща големи проблеми в определени региони на страната.
Какви са новите насоки в бранша, които се задават от Европа и които предстоят да дойдат и у нас през следващите няколко години?
На първо място това се регулациите, свързани с кръговата икономика. Въведени бяха и нови директиви и регламенти. Едни от основните за нашия бранш са приетите от Европейския парламент и Съвета на Европа Регламент (ЕС) 2023/1115 от 31 май 2023 година, свързан с обезлесяване и деградация на горите (EUDR), и Регламент (ЕС) 2024/1781 от 13 юни 2024 година за създаване на рамка за определяне на изискванията за екопроектиране за устойчиви продукти (ESPR). Първият трябва да влезе в сила от началото на 2026 година, а вторият най-рано 2028 година.
Подготвен ли е българският бизнес за предизвикателствата?
Традиционно българският бизнес не се подготвя от рано, а чака последния момент. До някъде мога да оправдая малките и средни фирми, защото те нямат ресурс да започнат предварителни дейности от по-рано. Допълнително, много от детайлите на двата регламента все още се обект на създаване и обсъждане. И двата по-горе цитирани регламента ще донесат допълнителни затруднения и разходи за бизнеса, затова БКДМП заедно с Европейската конфедерация на мебелната индустрия поставят остро пред Европейската комисия искания за по-малка тежест върху бизнеса, особена за малки и средни предприятия, които са гръбнакът на мебелната индустрия.
Препъникамък ли ще е цифровият паспорт?
Цифровият паспорт е част от регламента за създаване на рамка за определяне на изискванията за екопроектиране за устойчиви продукти (ESPR). Той може да бъде препъни камък за малките фирми, които няма да могат да реагират с човешки ресурс за създаването му. От друга страна това предизвикателство може да доведе и до конкурентно предимство, защото потребителите ще започнат да търсят продукти, които отговарят на стандартите за екопроектиране. Така тези, които са в състояние да представят максимално бързо цифров паспорт, като така доказват предимството на своите продукти пред конкурентните, ще могат да завоюват по-голям пазарен дял.
