Децата на французите са смятани за особено добре възпитани. На какво се дължи това? Отговорът: френските родители са строги, но дават на децата си и много свобода и любов, пише Deutsche Welle.
Сезар Виера е на девет години. Живее със семейството си в Париж. Момчето пазарува само – две багети, пакет малини. Това не е единственото, което Сезар прави за домакинството. Двамата със сестра му Емилия помагат вкъщи – мият чинии и прибират подсушените съдове.
Сезар и Емилия живеят с майка си Вероника – обикновено френско семейство, макар че майка им ги гледа сама. С бащата се разделили преди пет години и сега децата прекарват повече време с майка си. Във Франция това не е необичайно – при раздяла на родителите три от всеки четири деца остават да живеят с майките си.
Отговорности и самостоятелност
Вероника държи да възпита децата си добре. “Важно е да са добре възпитани. Когато излезем на ресторант, се уверяваме, че те ще се държат добре. Това е важно за нас. Трябва да имат и ясни граници”, обяснява французойката.
В страната живеят около осем милиона семейства, а средно един на всеки четирима е самотен родител. Франция има и едно от най-високите нива на раждаемост в Европа – средно по 1,62 деца се падат на всяка жена. Всъщност това е най-ниското ниво за последните сто години, но все пак е сравнително високо на фона на останалата част от Европа.
Как протича един ден на това френско семейство? В 7 сутринта е време за закуска. Семейството споделя, че за тях е важно денят им да започва заедно – защото ще се видят повторно чак вечерта. Емилия и Сезар са на училище от 8:30 до 17 часа. Стигат сами до него. “След закуска се приготвяме и излизаме. Вървя сама до училище. Отнема ми само пет минути. Всички в моето училище идват сами”, споделя шестокласничката Емилия.
Грижа от държавата и време за родителите
Вероника се старае да отделя време и за себе си. Тя има успешна кариера в банковия сектор. След бременностите си тя се връща на работа, когато децата й са едва на три месеца. Но това е обичайната ситуация във Франция.
Две трети от французойките работят – колкото е и средното ниво за цяла Европа. Има обаче една разлика – 74,1% от френските жени работят на пълен работен ден. В много от останалите държави жените се трудят на половин работен ден. Вероника казва, че никога не е гледала на себе си просто като на майка. “Французойките са доста независими. В семейството те са много повече от просто организаторки на всичко. Те присъстват активно като майки, но не притискат децата си. Обичат ги, но искат и да имат своя живот като жени”, обяснява майката.
Във Франция над половината деца под 3-годишна възраст посещават ясла – това е доста над средното за Европа. Част от причината е, че семействата получават сериозно подпомагане от държавата. В зависимост от доходите на домакинството, те могат да получат финансиране от властите. Освен това има и още помощи за семействата с деца – по 148 евро на дете, но чак след второто. За всяко следващо дете семейството получава по още 190 евро. След като навършат три години децата посещават предучилищна занималня, която е задължителна, но и е безплатна.
Свобода и любов
Сезар и Емилия се прибират от училище след 17 часа и се занимават с домашната си работа, а после помагат на майка си с домакинската. Понякога се налага Вероника да им се скара за някой неприбран чифт обувки например. Според нея обаче това е важно за децата й. “Трябва понякога да се напрегнат, да чуват “не”. Когато аз им казвам “не”, то е защото ги обичам”, обяснява жената.
Вероника смята, че децата трябва от ранна възраст да се научат да се справят сами. “Трябва да знаят, че няма да правя всичко вместо тях. Честно казано – аз и не искам”, признава жената.
Френските родители може да изглеждат стриктни, но са последователни. Поставят граници, но децата им имат и своята свобода. Това се усеща в края на деня на семейство Виера. Вечерята заедно е важен ритуал. В 19 часа всички са на масата – тази вечер има салата, зеленчуци и пиле. После пък прекарват време заедно – играят игри, говорят си и гледат телевизия. Вероника казва, че това е най-важното за нея – да има истинска връзка с децата си. “Говорим си много за любовта между родители и деца. Но това, което аз наистина много искам и се надявам да постигна, е децата ми да се обичат помежду си. Разбира се, че ще се карат и ще си противоречат, това е нормално. Но в края на краищата искам да знаят, че ако има един човек в света, на когото наистина могат да разчитат – това е брат им или сестра им”, споделя Вероника.
