Пет основни проблема – водната криза, която засяга над 260 хиляди души в страната, бюджетирането на съставните селища, цифровото разделение между малките и по-слабо населени райони в сравнение с големите градове, реакциите при пожари и сигурността – тези теми поставиха на дневен ред кметовете на малките населени места по време на национален форум „Предизвикателства и възможности за развитие на малките населени места и тяхната роля в местната власт в България“. Той се проведе в Обзор под патронажа на МРРБ и бе организиран от Националното сдружение на кметовете на кметства.
Мащабът на събитието за пръв път даде възможност на представители на най-малките административни единици да зададат открито серия от въпроси, свързани с най-големите предизвикателства, пред които се изправят ежедневно. Малките населени места са в сърцевината на устойчивото развитие на регионите. Колкото по-малко е едно селище по смисъла на закона, толкова по-голямо е значението на неговия кмет, защото кметът е не само управленец, а и аптекар, магазинер, строител – човекът за всичко – максима, която всички участници подкрепиха, предаде БНР.
В дискусиите се включиха над 200 души, сред които кметове от цялата страна, представители на законодателната и изпълнителната власт, експерти, обществени организации и представители на бизнеса.
Фокусът бе поставен върху водната криза и възможните алтернативи за преодоляването й. От 90 000 км линейна ВиК мрежа в страната само 5000 са ремонтирани. В същото време статистиката показва, че около 260 хиляди души в страната в момента са на режим на водата, органите, ангажирани с проблема, действат фрагментирано, а информацията, с която разполага държавата, е несистематизирана.
Разпределянето на бюджетите – субективно и без механизми за проследяване на финансите
Кметът на Черноморец Росен Деспов призова за законодателни промени в начина, по който се разпределят общинските бюджети за малки населени места. Според него сега финансирането е субективно и зависи от отношенията с общинското ръководство, като липсват ясни критерии и механизми за проследяване на финансите. Деспов предложи въвеждане на обективни правила, задължителна отчетност по параграфи и активна роля на гражданите, за да се отчита реалният икономически и социален принос на всяко едно отделно селище към общинския бюджет. По думите му това не е панацея, но е важна и необходима основа за по-справедливо и прозрачно разпределение на общинските средства.
Икономистът доц. д-р Красен Станчев също се обяви за промяна в начина на бюджетирането на общините и в частност за малките населени места. „Сега трябва те да отидат при големите, за да поискат пари. Оттам средствата се носят в София, а кметовете ходят да си ги искат от министъра на финансите или народните представители“, коментира той.
Все още има места без мобилно покритие и модерна комуникационна инфраструктура
Друг сериозен проблем за кметовете на малките населени места е, че в 21-и век все още има места без мобилно покритие и липса на модерна комуникационна инфраструктура. „Къде са села като Воден, където изгоряха много домове, а хората са без всякаква свързаност помежду си и навън? Там, където никой не можеше да се свърже с близките си, за да разбере дали са живи? Къде е Мугла? Къде е община Елена, община Баните – Давидково, Стърница, Босилково, Глогино, Загражден, Вълчи дол, Дебеляново и много други, останали по време на бедствено положение без връзка със света?“, попитаха кметовете.
Според тях близо 470 млн. лева, отпуснати за подобряване на оптичната свързаност със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, не са достигнали до много от най-малките населени места.
„Имаме нужда от държавнически решения за хората, които живеят в малките селища, за свързаност в планините, в границите, в отдалечените места“, казаха кметовете. „Паралелно с този план, който е много важен и ангажиращ за следващите няколко месеца, имаме действаща програма за местата, които няма да бъдат покрити от Плана за възстановяване. Търсим възможност да ги покрием извън мобилните мрежи и да не утежняваме общините. Затова общуването с вас е много важно за нас като комисия“, заяви Иван Димитров, председател на Комисията за регулиране на съобщенията, който декларира готовността за конструктивен диалог и намирането на устойчиви решения.
Друг спешен въпрос – осигуряване на пожарни и медицински автомобили, снабдяване със стоки от първа необходимост
Кметовете на малките населени места са изправени и пред друг спешен въпрос – осигуряването на достъп за пожарни и медицински автомобили, снабдяването на населението със стоки от първа необходимост. Те поискаха по-добра координация между държавните и местните власти в случаи на пожари, бедствия и други кризисни ситуации. За куриозен случай – в пожароопасния период, когато косенето на трева, мулчирането и почистването на храсти са забранени със заповед на министъра на земеделието и храните като превенция, от Военния университет във Велико Търново провеждали учения, алармира кметът на село Леденик – Антон Кръстев. „В следствие на тези стрелби многократно избухват пожари. Става така, че земеделските производители нямат право да косят, а другите могат да стрелят“, коментира той и обяви, че министерството на отбраната вече е сезирано за случая.
Засилен контрол за шофьори, които застрашават сигурността по пътищата
Кметовете поискаха и по-засилен контрол срещу водачи, които шофират след употреба на алкохол, извършват дрифтове и застрашават сигурността по пътищата, и настояха за видимо полицейско присъствие. В село Аспарухово, общ. Дългопол, искат полиция поне през уикендите, тъй като районът привлича много туристи. Кметът на Бистрица пък съобщи, че през юли тази година в кметството нахлули двама души с черни маски и въоръжени с бухалки, които попитали служителката там за местонахождението му. По случая вече е образувано досъдебно производство, а извършителите се издирват. Самуил Попов призова колегите си да имат повече доверие в органите на реда.
