Дори екстремна старост може да бъде достигната, без мозъкът непременно да се колебае или обичайните заболявания да се натрупат. Лекари в Испания проведоха обширен набор от тестове върху Мария Браняс Морера, която беше най-възрастният човек в света, преди да почине на 117 години миналата година. Те откриха, че макар тялото й да показва ясни признаци на екстремна старост, редица биологични фактори я предпазват от болестите, които обикновено измъчват последните години от живота й.
„С напредване на възрастта се разболяваме все повече, но тя беше изключение и искахме да разберем защо“, обясни д-р Манел Естелер от Изследователския институт за левкемия „Хосеп Карерас“ в Барселона. „За първи път успяхме да отделим това да си стар от това да си болен“. В годините преди смъртта си Браняс поканила лекари да я изследват, за да разберат защо е достигнала толкова дълбока старост.
Родена в Сан Франциско през 1907 г., Браняс се мести в Каталуния през 1915 г. и преживява две световни войни, Испанската гражданска война и ковид пандемията, възстановявайки се от вируса на 113-годишна възраст.
Естелер и колегите му взимат проби от кръв, слюнка, урина и изпражнения, събрани година преди смъртта на Браняс, за да изградят подробна картина на нейната биология. Тестовете се задълбочават в нейната генетика и степента, до която различни гени са включвани и изключвани. Разновидностите и нивата на протеини в кръвта й, реакциите след разграждането на продукти в тялото й и разнообразието от микроби в червата й.
Сред множество открития, те откриват, че защитните капачки, наречени теломери, в краищата на хромозомите на Браняс са изключително къси, ясен знак за старост в клетките й. Имунната й система също показва признаци на старост, е склонна към възпаления и е придобила мутации, водещи до левкемия.
Но Браняс изглежда е била добре защитена. Теломерите се скъсяват всеки път, когато клетките се делят, а нейните са били толкова къси, че може би са я предпазили от рак, като са ограничили количеството, когато клетките продължават да се делят. Внимателният поглед върху нейната ДНК разкрива генни варианти, които предпазват сърдечните и мозъчните й клетки от болести и деменция. Тя е имала ниски нива на възпаление в цялото си тяло, което е намалило риска от рак и диабет, както и ефективен метаболизъм на холестерола и мазнините.
„Всичко това е критично, защото е свързано със заболявания, типични за възрастните хора, които накрая те убиват“, каза Естелер.
Екипът се обръща към епигенетичните часовници, които разглеждат моделите на генната експресия, за да оцени биологичната възраст на Браняс. „Тя беше поне с 10 до 15 години по-млада от хронологичната си възраст“, каза Естелер. Нейният чревен микробиом също беше много млад за възрастта й, с изобилие от Bifidobacterium, което също се счита за полезно за здравето.
Дългият й живот обаче не се дължи изцяло на генетика. Браняс не е с наднормено тегло, яде много кисело мляко и нито пуши, нито пие. Тя има добър социален живот с приятели и семейство. “Всичко това със сигурност е помогнало”, на мнение е Естелер. Той се надява, че богатството от информация ще помогне на учените да разработят нови лечения, за да поддържат хората здрави в напреднала възраст
„Можем да разработим лекарства, които да възпроизвеждат ефектите на добрите гени“, каза той. „Родителите на Мария са й дали много добри гени, но не можем да избираме родителите си“. Проф. Жоао Педро де Магаляйнш от университета в Бирмингам каза: „Тези отклонения в дълголетието биха могли да дадат представа как да остаряваме по-грациозно. Ако можехме да разберем кои специфични гени са свързани с изключителното човешко дълголетие и здравословната старост, това би могло да даде насоки за механизмите на стареене, както и за лекарствени цели, за да се разработят интервенции, които позволяват на всеки“.
