Денят на народните будители е един от най-големите празници, посветени на българщината. Много са големите примери за родолюбие в отминали епохи – просветители, книжовници, революционери. Днес този пример е особено важен, а съвременните будители понякога остават в сянка. Тяхната всеотдайна работа обаче ще остави следа занапред и затова трябва да я ценим днес. Кои са хората зад книгите, тяхната мотивация и идеи, вижте по-долу.
Думите са най-силното оръжие за промяна, с което разполагаме
Рада Ганкова, преводач от испански и португалски език
Рада Ганкова е човек на книгите – тя чете и превежда, постоянно купува, заема и препоръчва книги. Освен това обича езиците, а и те й отвръщат с любов. Често пътува до Пиренейския полуостров, за да се обогатява с езикови и литературни преживявания. Името й стои върху кориците на българските издания на съвременни латиноамерикански писатели като Итамар Виейра Жуниор и София Сеговия, на португалските автори Жоао Пинто Коелю, Изабел Рио Ново и Сара Дуарте Брандао, както и върху бразилското издания на романа “Остайница” на Рене Карабаш.
Защо избрахте свят, пълен с думи, хартия, език, корици?
Моята любовна афера с книгата е толкова отколешна, че дори не си спомням откога датира. Но, да, винаги съм обичала книгите, материално им проявление – хартията, книжното тяло, разделителите, книжарниците и библиотеките… и метафизичният им смисъл като преносители на познание, емпатия и усъвършенстване.
Книгите тихите будители ли са?
В книгите има думи, а думите все още са най-силното оръжие за промяна, с което разполагаме. В този смисъл са будители.
Вярвате ли, че четящият човек не може да извърши подлост?
За съжаление не, не вярвам, но вярвам, че четящият човек стига по заобиколен път до подлостта, защото всяка книга е препятствия по пътя към нея.
Докъде стига вашата лична кула от думи?
Надявам се словесната ми кула да няма граници и да се строи постоянно. Вярвам в многоезичието, във постоянното взаимодействие между езиците и културите и затова гледам всеки ден да си градя вавилонската кула, да уча нови езици и думи.
Най-добрата и най-лошата дума, която някой ви е казвал?
Най-лошата не я помня, защото много бързо забравям лошите неща, но най-хубавите думи, които съм чувала са „Хайде, чакам те да преведеш нещо ново, да го прочета!“
Как виждате себе си след 5 години, ако правите същото, което и в момента?
Виждам под името си в Гуудрийдс още 5 романа от латиноамерикански писатели в мой превод.
Кои важни уроци сте научили от книгите?
В момента превеждам книгата на една португалска писателка. В нея главната героиня е едно момиче, което използва книгите, за да се скрие от света на възрастните и да се противопостави на задушаващите правила, които й налагат. На всеки книгите му носят нещо различно. Мен ме научиха да гледам света през очите на другите и да влизам в техните обувки.
Защо разказването на истории е важно?
Като че ли хората преоткриват разказването на истории. Известно време се ценяха по-философски и абстрактни текстове, а днес има завръщане към хубавите истории. Мисля, че това се дължи на епохата в която живеем – забързана, повърхностно мимолетна и със задължителен посредник технологиите и социалните мрежи.
На какво са проводник думите и руши ли се техният свят заради степента на дигитализация?
Според мен не. Технологиите се развиват главоломно, но тези които словотворим и създаваме езика, ежедневно, сме ние – хората. Машините може да се научат да измислят и да комбинират думите, но те не отразяват нашите нужди, желания и емоции. Все още езиците са най-човешкото творение.
Гарант за какво са книгите?
За пътешествия, за свобода на мисълта, за въображение, за обогатяване на езика, за съпричастност.
Докато ги има книгите, има надежда
Соня Хачикян, издател
Соня Хачикян отраства в Tроянския балкан сред книгите в библиотеката, в която работи майка й. Завършва международни икономически отношения в Стопанската академия в Свищов. След 18 години във финансовия сектор решава да последва мечтата си, основавайки издателство за художествена литература, което открива съвременни автори на завладяващи романи. Сред авторите, които издателство “Лемур” превежда са значими имена от съвременната португалска, бразилска, италианска, немска, датска, латиноамериканска проза като Жоао Пинто Коелю, Итамар Виейра Жуниор, Стефания Аучи, Марко Балцано, Доменико Дара, Ане Якобс, София Сеговия и много други. Соня владее английски, немски и италиански. Четенето е голямата й страст откакто се помни и до днес посвещава на него всяка свободна минута от натовареното си ежедневие. Тя е майка на три деца, без колебание определя семейството като първи приоритет в живота си, а пътешествията им заедно й носят най-голяма радост.
Защо избрахте свят, пълен с думи, хартия, език, корици?
Защото думите на хартия остават и променят света.
Книгите тихите будители ли са?
Книгите могат да събудят всеки, независимо колко дълбоко е заспал. Човек единствено трябва да реши да чете.
Вярвате ли, че четящият човек не може да извърши подлост?
Всичко е възможно, но е много по-малко вероятно.
Докъде стига вашата лична кула от думи?
Трупам нови думи всеки ден и въпреки това ми се струва, че съм много далеч от върха.
Най-добрата и най-лошата дума, която някой ви е казвал?
“Ти си най-добрата мама” е най-хубавото нещо, което са ми казвали. Лошите думи ги забравям.
Как виждате себе си след 5 години, ако правите същото, което и в момента?
Щастлива, много щастлива.
Кои важни уроци сте научили от книгите?
Книгите са ми преподали най-много уроци, но най-важното е, че ме научиха на емпатия и ме избавиха от предразсъдъците ми.
Защо разказването на истории е важно?
За да помним и да предаваме знанията си.
На какво са проводник думите и руши ли се техният свят заради степента на дигитализация?
Думите носят смисъл, доброта, емоции, спасяват ни от самота и ни вадят от най-дълбоките дупки. Дигитализацията има множество позитиви, но това, което ме плаши е, че изкуственият интелект вече не само пише, но и мисли вместо нас. Спрем ли да мислим, спираме да сме човеци.
Гарант за какво са книгите?
Докато ги има книгите, има надежда, че ще се събудим и ще прозрем посоката, в която трябва да вървим.
Без истории вехнем, те са нашите учители по устойчивост
Хаби Ел Мааза Гомес, автор на корици
Хаби Ел Мааза Гомес е автор на кориците и на оформлението на няколко забележителни книги, публикувани в България. Обича промените и затова постоянно учи нови неща. Любовта му към визуалното представяне на историите се заражда в детството му, което прекарва в четене и колекциониране на комикси. Кориците, които създава, улавят атмосферата на романите и са израз на неговата чувствителност към историите от целия свят. Всички корици, които е направил за издателство “Лемур”, са резултат от търсенето на златната среда между виждането на автора, преводача, редактора и издателя.
Защо избрахте свят, пълен с думи, хартия, език, корици?
Като дете прекарвах повечето следобеди в обществената библиотека, четях комикси, които са религия в Белгия, а по-късно и първите си романи. Това беше вид бягство, начин да пътувам в реалния или измисления свят, конфортно настанен в уюта и топлината на библиотеката.
Книгите тихите будители ли са?
Неотдавна научих думата будител. Няма еквивалент на другите езици, които знам, но намирам понятието за забележително. Дума, която ми хрумва е един термин от психологията, tuteur de résiliencе или учители по устойчивост. В този смисъл книгите определено могат да ни учат и да ни помогнат да растем и да сме устойчиви. И честит ви ден на будителите!
Вярвате ли, че четящият човек не може да извърши подлост?
Не. Подлостта е сложно понятие, което включва не само човек, но и другостта. В зависимост от ситуацията или контекста на взаимоотношенията, можете да действате подло, независимо колко добри са намеренията ви или колко книги сте прочели.
Докъде стига вашата лична кула от думи?
Тя е невидима, но се простира до най-затънтеното ъгълче на ума ми.
Най-добрата и най-лошата дума, която някой ви е казвал?
И най-добрата, и най-лошата са всъщност една и съща: твърде се чувствителен.
Как виждате себе си след 5 години, ако правите същото, което и в момента?
Виждам се как допринасям за разкрасяването и разнообразяването на рафтовете на българските библиотеки.
Кои важни уроци сте научили от книгите?
Смирение и никога да не съдя книга по корицата й.
Защо разказването на истории е важно?
Разказването на истории е туптящото сърце на колективното съзнания на човечеството, изпомпващо знания и надежда за всички, като кръв към органите. Без историите ние вехнем и умираме от скука.
На какво са проводник думите и руши ли се техният свят заради степента на дигитализация?
Ако смятате разказването на истории за важното нещо в книгите, тогава дигитализацията е просто още едно средство за предаване на тези истории.
Гарант за какво са книгите?
Гаранция за бягство и знание.
Битката е за всяка прочетена дума и трябва да е обща
Стефка Огнянова, редактор
Стефка Огнянова е част от екипа на издателство “Лемур” като редактор. Завършила е “Българска филология” и “Връзки с обществеността” в Софийския университет. Споделя, че дълго време е била във вълнуващия вихър на втората си специалност, а сега е в другия – този на книгите. Вдъхновява се от семейството, природата, хората и вярва, че всичко е любов.
Защо избрахте свят, пълен с думи, хартия, език, корици?
Защото горя в думите, в неизчерпаемата им красота. А и усещам, че взаимно сме се избрали. Може би всичко е смес от неща – любов към книгите (от малка чета), божествена намеса, низ от лични избори, всяка една среща по пътя, късмет.
Книгите тихите будители ли са?
За мен те са шумните будители – учители, родители, приятели. Защото възпитават, а и чрез тях се върви по пътя на емоционалната интелигентност. С книгите приключенстваме, изграждаме си представи за добро и зло, мечтаем, смеем се, плачем, тъгуваме, но и разбираме, че винаги има надежда, светлина. Въпреки всичко.
Вярвате ли, че четящият човек не може да извърши подлост?
Не е невъзможно да извърши подлост – човек е шарен. Книгите също. Но вярвам, че една прочетена книга може да спаси човешки живот. Смятам, че е малко вероятно да се качиш и да караш в града кола с 200 км./ч. или да си изхвърлиш фаса през прозореца на автомобила, ако като дете/тийнейджър си прочел приказките на Андерсен, “Братята с лъвски сърца”, “Хвърчаща класна стая”, “Хари Потър”, “Да убиеш присмехулник”… Книгите са себепознание, а четящите деца са всичко! Битката е за всяка прочетена дума и трябва да е обща – на всеки човек, родител, учител, на държавата, на МОН.
Докъде стига вашата лична кула от думи?
Градя я ежедневно тази кула. Бродски е казал, че не е нужно да си книжен червей. Достатъчно е да се чете речник – обогатяването с думи води до по-голяма възможност да изразиш себе си, да изкажеш онова, което те радва или тормози. А това води до вътрешно равновесие. Със сигурност такъв човек е по-уверен и най-вече – изгражда, а не руши.
Най-добрата и най-лошата дума, която някой ви е казвал?
Най-добрата и може би най-задължаващата е, че съм фея. Най-лошата – не помня. Наистина.
Как виждате себе си след 5 години, ако правите същото, което и в момента?
Виждам себе си като едно още по-щастливо 40+-годишно момиче с много редактирани книги зад гърба си и с още повече прочетени. Бих искала вече да изляза от порочния кръг на купуване, купуване и бавно четене. Не че съзерцаването у дома на рафтове, пълни с книги, не е приятно, но… 🙂
Кои важни уроци сте научили от книгите?
Не лъжи, не кради, живей в любов – към себе си, към другия… Простички неща. Защото не сме безсмъртни – кратък миг е всичко.
Защо разказването на истории е важно?
Разказването на истории е урок, споделеност, интересна среща, пътуване, докосване до нечий талант и до едно (не)измислено време, пространство, герои. Случка, в която си се представяш или благодариш, че не си там. И най-вече – разказването на истории ти дава криле, с които можеш да летиш, и ти подава ръка, за да се изправиш, когато си паднал.
На какво са проводник думите и руши ли се техният свят заради степента на дигитализация?
Думите са проводник на разбиране – на себе си и на другия. Чрез тях не просто назоваваме нещата, а се себеизразяваме, изграждаме доверие, учим се всеки ден и най-главното – общуваме. Дигитализацията може да помага – да разговаряме почти на живо с приятел в другия край на света, да си качим 1000 книги само в един електронен четец, да се възползваме от неизчерпаемите ресурси онлайн. Но за целта от ранна детска възраст трябва да се закърми любов към думите, към книгите. Така имаме още по-голям шанс да изградим в едно дете филтър от добродетели и ценности, който да помага в преценките, решенията и изборите му като подрастващ – както във физическата, така и в дигиталната реалност.
Гарант за какво са книгите?
В днешно време книгите са гарант за човещина. Може би звучи утопично, но ми се иска на световно ниво да обединим усилия, въображение, идеи, дела и да заразяваме от много малки децата с любов към книгите. Защото това чисто и просто ни гарантира, че ще продължим да бъдем.
Езикът е памет
Цветомила Димитрова, специалист по маркетинг и връзки с обществеността
Цветомила Димитрова вече седем години трупа опит в сферата на книгоиздаването, а от 2022 г. е “Маркетинг мениджър” и “Продажби” в издателство “Лемур”. Част е от екипа на най-голямата медия за книги и литература у нас – “Аз чета”. Отговаряла е за различни рубрики и е интервюирала български и чуждестранни автори, сред които Майк Викинг, Елизабет Костова, Николай Терзийски, Ивинела Самуилова, Етгар Керет, Ирса Сигурдардотир, Ия Йенберг, Крис Клийв и други. Нейни материали могат да бъдат прочетени и в Book Adventure Club или слушани в едноименния подкаст.
Защо избрахте свят, пълен с думи, хартия, език, корици?
Той ме избра, с помощта на родители, които се погрижиха около мен винаги да има книги. Откакто се помня обичам този свят и е сбъдната мечта днес да бъда част от хората, които го развиват. Не всичко е толкова магично, колкото си го представяме, но е заниманието, което ми носи най-голямо удовлетворение.
Книгите тихите будители ли са?
Да. Някои от тях имат много силни гласове, способни да устоят на времето и да прекосят безброй граници. Има разбира се и книги, които не си поставят толкова важни мисии, но те събуждат любопитство, емоции, креативност, а в днешния сив дигитален свят това е не по-малко ценно.
Вярвате ли, че четящият човек не може да извърши подлост?
Щеше да е прекрасно да отговоря с “Да!” и на този въпрос, но както Жоао Пинто Коелю показва в книгите си – човек е способен както на прекрасни, така и на ужасни дела, като и в двата случая може да се води от добри намерения. Надявам се обаче, че четенето може да ни научи на емпатия и как да приемаме чуждото мнение дори да е радикално различно от нашето.
Докъде стига вашата лична кула от думи?
Като човек, който обича да чете, да разговаря и слуша, да учи езици, да мечтае и да подхожда към всичко с любопитство, съм натрупала доста висока кула от думи. Но както казва Мечо Пух: “Колкото повече, толкова повече”.
Най-добрата и най-лошата дума, която някой ви е казвал?
Най-добрата мисля, че винаги ще бъде: “Благодаря!” – по-силна е дори от “обичам”, защото може да я кажеш и на човек, когото никак не харесваш, но е направил нещо, заслужаващо благодарност и поощрение. Най-лошите са изрази като: “Няма смисъл”, “Нищо няма да се получи”, “Нищо няма да стане (от теб)”. Ако ги чуваш често, рискът да им повярваш и да ги превърнеш в реалност е голям.
Как виждате себе си след 5 години, ако правите същото, което и в момента?
Виждам се като част от доста по-голям екип – издателството има потенциал за повече книги, събития, проекти, затова се надявам, че тогава ще можем да се поздравим с 10 наистина успешни години. А като читател се виждам все така затрупана с книги, които искам да прочета – това си е константа, колкото и години да минат.
Кои важни уроци сте научили от книгите?
Дори и най-обикновеният (малък) човек може да извърши големи дела – урокът ми от “Властелинът на пръстените”. “И това ще мине” – урок от една притча, която съм срещала в различни форми в романи, в книги за бизнес, за личностно развитие… Препоръчвам човек да се запознае с нея.
Защо разказването на истории е важно?
Учили сме, че преди хиляди години знанията са се предавали именно по този начин, общностите са се поддържали чрез историите, разказвани край огъня. Чрез историите се сближаваме и създаваме – първоначално чрез думите, а после и с действия, вдъхновени от тях. Днес все повече разчитаме на технологиите да улеснят живота и работата ни и в това няма нищо лошо, но е важно да пазим разказваческата традиция – защото там се крие една вълшебна искра, която си заслужава да поддържаме.
На какво са проводник думите и руши ли се техният свят заради степента на дигитализация?
Да, дигитализацията руши света на думите, защото ни спира да пишем (на ръка), все по-често ни спира да мислим, когато има кой да създаде нещо вместо нас, предизвиква ни да общуваме с кратки изречения и дори съкращения, за да пестим време, изкушава ни да предпочетем видеото пред четенето на текста. А връзката между хората и нюансите на едно общуване се усещат най-силно чрез думите.
Гарант за какво са книгите?
За памет.
Четенето отваря вътрешни прозорци, през които влиза съвест
Валентина Пенева, коректор
Валентина Пенева е магистър филолог с профил славянски езици. Владее английски, сръбски и хърватски език. Има дългогодишен опит като коректор и редактор за няколко български издателства. Интересите й са в различни области – от преподаване и актьорско майсторство, до психология, която изучава като допълнителна специалност. За себе си споделя, че обича музиката, животните и пътешествията, а книгите са неизменна част от живота й.
Защо избрахте свят, пълен с думи, хартия, език, корици?
Не го избрах – той ме избра. Откакто се помня, книгите са били най-любимото ми приключение. Те дойдоха при мен като един от най-големите дарове на живеенето. Думите винаги са ме намирали първи. Аз просто се научих да ги подреждам и да им пазя смисъла.
Книгите тихите будители ли са?
Да, и още как. Добрите книги. Те не крещят, но променят трайно – като глас, който отеква вътре в теб дълго след последната страница.
Вярвате ли, че четящият човек не може да извърши подлост?
Не, но вярвам, че му е по-трудно. Четенето отваря вътрешни прозорци, през които влиза съвест.
Докъде стига вашата лична кула от думи?
Докъдето стига търпението да изтрия и последната грешка. После се превръща в мост, не в кула.
Най-добрата и най-лошата дума, която някой ви е казвал?
“Благодаря” – винаги най-добрата. “Все тая” – винаги най-лошата.
Как виждате себе си след 5 години, ако правите същото, което и в момента?
С повече книги зад гърба си и по-малко илюзии за съвършенство – но с неотмираща любов към четенето. С повече разбиране към писането. С допълнителна работа.
Кои важни уроци сте научили от книгите?
Че няма безгрешен човек и че всяка дума има време, в което трябва да бъде изречена/написана. Че разбирането какво е човекът е път и че колкото повече познаваме себе си, толкова повече намираме смисъл у другите.
Защо разказването на истории е важно?
Защото чрез него човекът се спасява от забравата – и от самотата.
На какво са проводник думите и руши ли се техният свят заради степента на дигитализация?
Думите са проводник на човечност. Светът им не се руши – просто сменя носителя си. Смисълът оцелява.
Гарант за какво са книгите?
За това, че все още ни има – мислещи, чувстващи и човеци.
Книгите са тихи будители
Ваня Георгиева, преводач от италиански език
Ваня Георгиева е преводач и преподавател по италиански език. Завършила е специалност “Рехабилитация” в София. През 1991 г. заминава за Италия, където живее в продължение на осемнайсет години. Докато работи като рехабилитатор, завършва успешно “Литература и философия” в университета във Фоджа. След като се завръща в България, започва да преподава в Италианския културен институт и да превежда за издателство “Лемур”. Преводач е на “Сред хълмовете на Просеко”, “Годината на нашата любов”, четири романа от Илария Тути и три от Доменико Дара. Още три нейни превода предстои да бъдат публикувани.
Защо избрахте свят, пълен с думи, хартия, език, корици?
Не съм го избирала, той си е заложен в мен още от дете. Непрекъснато четях книги, дори вечер, скрита под юргана с фенерче в ръка, защото майка ми ми казваше, да си уча уроците и че книгите хлеб не дават. Милата ми майчица, обичам я безкрай.
Книгите тихите будители ли са?
Разбира се. Книгите отварят безкрайни простори и изпълват съзнанието с неща, които не човек не би и помислил.
Вярвате ли, че четящият човек не може да извърши подлост?
Мисля, че да. Самият факт, че човекът е седнал да чете, говори за определена положителна нагласа на същността му. Изключвам, разбира се, случаите, в които се стига до подражание на лош герой или се заимстват идеи с цел причиняване на зло.
Докъде стига вашата лична кула от думи?
Българите трябва на всяка цена да се стремим да говорим на чист и добър български език и да не употребяваме чуждици, не толкова защото ставаме смешни, а защото българският език е обречен на загиване.
Най-добрата и най-лошата дума, която някой ви е казвал?
Много хора са ми казвали, че съм човек, тоест, че проявявам човещина и това аз ценя изключително високо. Що се отнася до най-лошата дума, която съм чувала, не се сещам за точно определена, но в паметта ми са останали запечатани думите на един мой съученик от гимназията, който ми каза: “Ванче, от тебе нищо няма да стане”. Тогава ме заболя, но смятам, че предсказанието му не се сбъдна и все пак аз успях да направя нещо в живота.
Как виждате себе си след 5 години, ако правите същото, което и в момента?
Виждам се съвсем същата, разбира се, ако съм здрава. Казвам го, защото, самонаблюдавайки се, отдавна съм открила, че съм доста постоянна и неуморна личност. Като ловджийско куче, надушило следа – следва я докрай.
Кои важни уроци сте научили от книгите?
Мисля, че важните уроци ги научих по-скоро от самия живот, а книгите са моят тих пристан, където с желание се откъсвам временно от всичко останало.
Защо разказването на истории е важно?
Важно е, защото се обогатява душата на човека, мисълта ти е заета с прочетеното и не мислиш за лоши неща.
На какво са проводник думите и руши ли се техният свят заради степента на дигитализация?
Думите са проводник на всичко – и добро, и лошо. Думите могат да лекуват, но могат и да нараняват, а дори и да убият човека. Твърдо стоя зад мнението, че никаква техника не може да замени прякото общуване между хората – да прочетеш това, което казват очите, изражението, стойката на тялото, тонът на гласа, премълчаното, недоизказаното… Мога да изреждам още до безкрайност. Не бих го заменила за нищо на света.
Гарант за какво са книгите?
Преди всичко книгите са гарант за култура и образованост. После идва обогатяването на речта, усета за критичност и самокритичност, осъзнаването на стойностните неща в живота, възпитанието в общуването с хората. Тук също биха могли да се изредят доста неща.
