И след срещата на работодателските организации с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов в четвъртък, напрежението между управляващите и бизнеса не спада. В нова позиция до медиите АОБР, която обединява четирите национално представени работодателски организации – КРИБ, БСК, АИКБ и БТПП, директно обвинява управляващите, че са излъгали, когато твърдяха, че с Бюджет 2026 няма да се вдигат данъци и осигуровки.
“Особено разочароващо за българското общество са забравените многократни обещания от тези, които предложиха неприемливия проектобюджет – да не се вдигат данъците, да не се разраства държавният дълг и да се оптимизира администрацията“, пишат работодателските организации в отвореното си писмо.
Според тях се случва точно обратното – на обществото се предлага бюджет на статуквото, пълна липса на перспективни реформи и пряко ощетяване на хората от реалния сектор – над три четвърти от всички работещи.
Те дори прогнозират, че икономиката ще рухне, ако българските предприятия (малки, средни, големи) са източвани, а не подкрепяни с предвидима и стабилна икономическа, политическа и социална среда.
“Социалните последици са лесно предвидими. Настояваме за пълноценно възстановяване на социалния диалог и уважение към труда на всички заети в реалния сектор, а не към действия, изземващи доходите им – това е държавническата и балансирана грижа за обществото ни!“, пише още в позицията на АОБР.
Малко по-рано днес лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира, че бизнесът е златна кокошка и диалогът с него е важен. Той също така даде заявка, че изкривяванията в тазгодишния бюджет няма да ги има догодина.
“Като организации, представляващи 82% от всички наети в страната и произвеждащи 86% от добавената стойност, сме възмутени от изказвания в Народно събрание във връзка с позициите ни спрямо предложения проектобюджет на страната“, пише бизнесът.
И напомня на политиците, че бюджетът се пълни от средствата, произведени от българските предприятия и от заплатите, платени от тези предприятия.
“Когато това не е достатъчно и се залагат дефицити, правителствата задължават държавата ни със заеми. Фискалният принос на всички производства в страната, под формата на преки и косвени данъци, издържа държавната администрация, силовите структури, съдебната власт, включително народните представители. Нападките към тези, които произвеждат, породени от становището им за проекта на бюджет, са обида за предприятията, които създават стойност и чинно плащат всичките си задължения към фиска”.
Недопустими изказвания
Бизнесът определя подобни изказвания като отказ от диалог, денонсиране на взаимодействието между социалните партньори и взривяват всички икономически перспективи.
“Разбираме, че всеки инвеститор – български или чуждестранен, не е добре дошъл – въпреки че именно реалният сектор издържа заплатите на държавните служители, впрочем трайно по-високи от тези в реалния сектор. С този проектобюджет от всеки работещ в реалния сектор, предприемач, служител, работник се вземат ежемесечно пари – от 10 до над 100 лв., които да отидат за още по-голямо второ увеличение на заплатите на всички на държавната хранилка – като минимум с 5%, а за някои с 15%. Заплати, чието увеличение в предходната година надмина 50% за някои категории.“
Енергийна подкрепа
Коментират и изказванията на Йордан Цонев (“ДПС-Ново начало”) и Бойко Борисов, които заявиха, че бизнесът в последните години е получил достатъчно помощи от държавата, свързани с цената на тока, и сега е време да връщат тази услуга, съгласявайки се с повишаването на данъчната и осигурителна тежест.
“Що се отнася до помощите за бизнеса, удобно се неглижират над 10-те млрд. лв., изплатени като такса задължение към обществото между 2010 и 2020 г. от българските предприятия към енергетиката за субсидиране на привилегировани производства. Тези средства можеше да бъдат вложени в производствени активи и повишаване на възнагражденията, вместо да потънат в нечии джобове. Освен тях, от предприятията, както и от всеки небитов потребител се надвзеха, през високите цени на електроенергията, други над 11 млрд. лв., от които частично се върнаха към ВСЕКИ небитов потребител, вкл. болници, училища, детски градини, читалища, общински и държавни учреждения, че и Парламент, както и бизнес (без значение голям, малък), малко над 6 млрд. лв., а в енергийния сектор остана разликата”.
“Да припомним, че това беше и обща европейска политика съгласно правилата за държавна помощ на ЕС, именно за да се запази икономиката на общия съюз. Подобна подкрепа беше предоставяна във всички страни на ЕС, в много по-голям размер, по различни механизми и за много по-дълго време. Ефектът от подкрепата беше, че оцеляха множество отрасли, бяха запазени десетки, ако не и стотици хиляди работни места, запази се износът, който е ключов елемент за икономическия ръст, и всичко това съвкупно гарантира доходите на работещите, стабилизира и постъпленията в хазната, които се преразпределиха към държавните ведомства и чиновническата класа”, пише още в позицията.
