Евродепутатът Радан Кънев, чийто син беше задържан вчера за притежание на наркотик, обясни във Facebook случилото се. Той не отрича деянието на сина си и подчертава, че законът важи за всички, както и последиците от него. Кънев благодари на медиите за разбирането и сдържаното отразяване на случилото се със сина му.
Ето пълния текст на публикацията:
“След гостуване при приятели, синът ми Борис, на 16 г., е бил спрян за рутинна проверка от патрул на МВР, в близост до дома ни, в квартал “Манастирски ливади”. Полицаите са открили в него около грам марихуана. Обадиха се веднага, аз ги срещнах на мястото на проверката, където подписахме съответните документи и синът ми доброволно предаде откритото вещество на криминална полиция.
След това беше отведен в 6-то РПУ, където му беше наложена мярка полицейско задържане до 24 часа. По-късно беше освободен, след повдигане на обвинение за притежание на наркотично вещество, представляващо маловажен случай. По случая е започнато досъдебно производство, на което той и цялото ни семейство ще съдействаме добросъвестно.
Не подценявам действията му, за които ще понесе последици според закона. Независимо колко честа е употребата на марихуана и колко достъпна е тя за децата ни, ние с Деница никога не сме проявявали толерантност към забранени вещества и сме отделили немалко време да убеждаваме детето си да не се подхлъзва по това изкушение.
За наше съжаление и огорчение, явно не сме намерили верния подход.
Честно казано, не разбирам защо е необходимо в тези случаи децата да бъдат задържани, особено след като родителите са реагирали още преди задържането.
Но от много разговори с познати и колеги адвокати разбрах, че това е обичайната практика на МВР. Без да я одобрявам, не очаквам, че за нашето семейство важат различни правила. Надявам се в бъдеще да бъдат променени.
Благодарим от сърце на всички, които се обадиха с подкрепа и тревога за детето ни. Мнозина от вас не бяха нито приятели, нито съмишленици, а просто хора, които проявяват разбиране към тревогата на едно семейство и човешка съпричастност към едно дете.
Защото 16-годишните са деца, колкото и да не искат да го признаят – пред себе си и пред нас.
Благодаря и на медиите за разбирането и сдържаното отразяване. Моментът е труден за нас – не заради ефекта върху родителите, а заради рисковете за детето”.
