Висшият съдебен съвет (ВСС) за пореден път демонстрира не просто непосилната безсмисленост на своето битие, но и откровената си вредност. Органът, който следва да осигурява и отстоява независимостта на съдебната власт (чл. 16 ЗСВ), категорично отказа да изпълни правомощията си. Това коментира Екатерина Баксанова от Институ за пазарна икономика (ИПИ). Мнозинството в съдийската колегия твърдо се възпротиви да включи в дневния ред искането на Съюза на съдиите в България (ССБ) да бъде проучен сигналът на съдията от Административен съд-Русе Ивайло Иванов относно данните за опит за влияние върху него и то от член на съвета. Съдията сам е поискал изслушване в органа още преди два месеца. Въпреки твърденията за натиск от страна на Драгомир Кояджиков с цел съдията да се откаже от участие в конкурсна процедура за председател на съда, съдийската колегия дори не го е изслушала, камо ли да е предприела някакви стъпки за защита на независимостта му, както изисква собственият й механизъм за реакция при натиск над съдии.
Показателен е и начинът, по който протече заседанието: накъсано, с неколкократна липса на кворум поради факта, че някои членове просто напускаха залата или преминаваха в офлайн режим. Това показва не само отказ да бъде защитен съдия, но и демонстративно нежелание за работа. Някои членове на ВСС изглежда предпочитат да запазят привилегиите, властта и високите си възнаграждения, вместо да присъстват и изпълняват дори формалните си задължения. Особено ироничното на фона на подобна безметежност е, че според проектобюджета на ВСС за 2026 г. средното месечно възнаграждение на член на ВСС е 10 875 евро – без бонусите, но с част от останалите законно предвидени неща, както ги нарича Боян Магдалинчев. В момента във ВСС наблюдаваме следното: има власт, но няма отчетност. Има бюджет, но няма резултати.
Имайки предвид, че ВСС е органът, администриращ съдебната власт, а в очите на обществото – и нейният събирателен образ, не е изненадващо, че според данните от Индекса за върховенството на правото, българите имат най-ниско доверие в съда и прокуратурата сред всички страни членки на ЕС. Същевременно възприятието за корупция в съдебната власт е впечатляващо високо – България е единствената страна със стойности около и над 60%.
Последното проучване на Европейската мрежа на съдебните съвети (ЕМСС), проведено сред над 19 хиляди съдии в 30 страни в Европа пък показва, че испанските и българските съдии дават най-ниска оценка на независимостта на съдебните си съвети. Т.е. дори системата отвътре има съмнения по отношение на независимостта на ВСС.
Неизменният аргумент това са само възприятия не е особено състоятелен. Защото пак само възприятия нареждат скандинавските държави на челни позиции по върховенство на правото. И техните усещания са също толкова субективни, колкото нашите. Може би разликата е, че там администриращите съдебната власт не демонстрират презрителна незаинтересованост към собствената си роля, нито се държат като самозабравила се привилегирована каста.
