Ледникова вода от времето на Шекспир, както образно се изразява известният ни писател и антарктик – Боян Биолчев, пият учените на българската база „Св. Климент Охридски“ на о. Ливингстън в Антарктика. Тя се набавя от разтопяването на лед и образуването на езеро пред най-близкия до базата ледник. Водоснабдяването е гравитачно посредством изградена система от изолирани тръби, последвана от филтрираща система и оттам бива разпределена към всяка една сграда. В случаите, когато температурите са отрицателни и езерото е замръзнало, се поддържа запас от вода в цистерни, която при разумно използване, е достатъчна за около 10 дни.
Многократно през годините са правени микробиологични проби на водата, които показват, че е отлична за пиене. На базата обаче рядко се пие водата, идваща направо от ледника – предпочита се прясно сварен чай от български билки за сгряване от студа навън.
Първите 16 членове на XXXIV Българска антарктическа експедиция стъпиха на о. Ливингстън в средата на ноември, превозени от чилийския военен ледоразбивач „Агилес“. Те отвориха базата и я подготвиха за работа за новия полярен сезон. В тази група пътуват и шестима учени – морски биолози, сред които преобладават дамите – две от САЩ и две от България, както и двама полярници от Португалия. Те взимат проби за ДНК анализи от един от най-малко изучените видове тюлени – леопардовите. Събират се данни и за наличието на микропластмаси във водата на Южния залив и за жалост е установено, че глобалното замърсяване е достигнало и до тази най-чиста част от планетата. Научните изследвания се изпълняват по план с ценната помощ на лодководачката Елка Василева.
В рамките на цялата експедиция до март ще се проведат над 26 научни изследвания в различни области – геология, биология, микробиология, глациология, метеорология, сеизмология, социология и изкуства.
