Министерството на здравеопазване предлага да се улесни процесът по явяване на изпит за признаване на професионалната квалификация на медицинска професия и/или специалност в областта на здравеопазването, придобита в трета държава. За какво става дума? Темата дискутират от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Всички ще могат да се явят на изпит за признаване на обучението
В момента, ако сте медицински специалист и сте придобили специалност в страна извън ЕС и срокът на обучение е по-къс от 2/3 от изисквания в България, ще ви откажат изобщо да се явите на изпит за признаване на обучението, дори и да имате значителен брой години доказан стаж. Това обаче не е така за жители на страни в ЕС, ЕИП и Швейцария, придобили специалността си в трети страни – т.е. те имат възможност да се явят на изпит.
С други думи, ако сте швейцарец, придобил специалност в Турция за по-кратко време и имате значителен опит, който можете да докажете с документ, то сега ще ви допуснат до изпит в България, но не и ако сте украинец.
Ясно е посочено от МЗ, че „Това няма да доведе до достъп до системата на здравеопазване в България на лица без необходимата професионална подготовка, тъй като професионалният опит на заявителя ще му осигури само право да се яви на изпит, включващ държавните изпити, определени в единните държавни изисквания за придобиване на съответната медицинска професия. Именно полагането на посочения изпит (на който той ще получи право да се яви) е гарантът, че заявителят е професионално подготвен в достатъчна степен“.
Изпитите за признаване на обучението ще могат да се провеждат по-често
Действащите правила предвиждат изпитът за признаване на професионална квалификация да се организира и провежда от висшите училища два пъти годишно. В момента тази формулировка не дава възможност за по-често провеждане на изпита при необходимост и желание от страна на висшите училища. По тази причина с проекта на наредба се въвежда възможност (не задължение) посоченият изпит да се провежда и по-често.
Защо предложените промени са важни?
Здравните системи могат да функционират само ако има здравни работници – лекари, сестри, фармацевти, акушерки, болногледачи, санитари и др.
Ето няколко факта, илюстрирани от данните за българския пазар на труда в здравеопазването:
- Броят на дипломиралите се лекари с българско гражданство в България е по-нисък от средно европейско ниво, като в цели региони липсва осигуреност с лекари по важни специалности
- Броят на завършилите медицински сестри е много по-нисък от средния за ЕС и част от завършилите не работят по професията си, а сестри липсват във всяка точка на страната
- Броят на завършилите фармацевти е съпоставим с европейските нива, но има редица общини у нас, в които няма аптека като част от проблема е и липсата на фармацевти, които да искат да работят там
- България има най-висок дял застаряващи лекари в европейския регион на СЗО
- България е една от страните с най-висок дял лекари, които работят в пенсионна възраст
- България е една от 12-те страни, в които осигуреността с общопрактикуващи лекари е намаляла аз периода 2010-2023 г.
- По данни за 2024 г. 44% от медицинските сестри и 34% от акушерките са над 55 години
Видно е, че проблемът с пазара на труда в здравеопазването е голям, не от скоро и са необходими всякакви мерки за задържане на специалистите, изграждане на нови (чрез обучение) и привличане от други страни.
Колкото и да не искаме да повярваме, има хора, които искат да работят у нас – улесняване на процеса за явяване на изпит е категорично стъпка в правилната посока. Активна политика за привличане и задържане на медицински също би могла да подпомогне пазара на този ценен труд.
