Анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) представя обобщена картина на мащаба, динамиката, предназначението и разпределението на полученото от български бенефициенти безвъзмездно финансиране от външни частни и публични източници за период от над две десетилетия. Изследването е фокусирано върху количествена оценка на полученото от български публични и частни бенефициенти безвъзмездно финансиране от външни източници от началото на прехода до края на 2024 година.
***
След началото на прехода през 1989 г. до края на 2024 г. България получава близо 70 млрд. лв. безвъзмездно финансиране. Голяма част от него е по линия на предприсъединителните фондове на ЕС и в последствие – по оперативните програми, но страната получава грантове и от други държави (както европейски, така и трети страни). Сумата на полученото безвъзмездно финансиране нараства експоненциално през годините, като за последното десетилетие са съсредоточени над половината от грантовете.
„Получените суми нарастват и като дял от брутния вътрешен продукт на страната. Докато в началото на периода безвъзмездното финансиране не достига и стотна от БВП на страната, през последното десетилетие то е около 3% от средногодишния БВП.
Като дял от приходите в държавния бюджет схемите на безвъзмездно финансиране (помощи и дарения по консолидираната фискална програма и средства по линия на ОСП) след присъединяването към ЕС доближават 7%. Пиковете от около 10 процента са през 2015 и 2022 г. и маркират финализирането на бюджетните периоди на оперативните програми.
Отделянето на безвъзмездно получените средства по сектори показва голямото разнообразие на подкрепата в различни сфери на социалния и икономически живот в България. Прави впечатление, че грантовете от отделни държави са насочени предимно към развитие на човешките ресурси в страната, основно образование и здравеопазване, докато тези по линия на Европейския съюз в голяма степен засягат земеделието и развитието на селските райони, основно чрез Общата селскостопанска политика, както и инфраструктурата и околната среда, основно чрез оперативните програми и предприсъединителните фондове.
Около 1/3 от безвъзмездното финансиране е за земеделие. Между 10 и 15% е за всеки от секторите на инфраструктурата и транспорта, регионите и селските райони, околната среда и конкурентоспособността и иновациите. Близо 10% са средствата за човешки ресурси.
Разглеждането на полученото безвъзмездно финансиране в България показва голямото му значение за страната. Още от началото на прехода грантовете влияят на развитието на всички сектори в страната, способстват за развитие на административния капацитет и институциите, а понякога се превръщат в катализатор за структурни реформи.
ОСНОВНИ НАБЛЮДЕНИЯ
Общият обем на полученото безвъзмездно финансиране в България от началото на прехода до 2024 г. е близо 70 млрд. лева.
Получените безвъзмездни средства нарастват през годините. През последното десетилетие се концентрират над половината от всички грантове и формират около 3% от годишния БВП и около 7% от приходите в националния бюджет.
Над 90% от средствата са по линия на членството на страната в Европейския съюз, като най-много е безвъзмездното финансиране по оперативните програми (около 35 млрд. лева) и по Общата селскостопанска политика (около 20 млрд. лева).
Страната получава безвъзмездно финансиране и от редица отделни държави – САЩ, Норвегия, Исландия, Швейцария, Германия, Великобритания, Франция, Япония.
Най-голяма част от средствата са насочени към областите с икономически добре развити центрове – София, Пловдив, Бургас.
Основните получатели са държавни институции, министерства, общини, образователни и културни институции.
Най-голям дял от безвъзмездното финансиране се усвоява в секторите на селското стопанство (около 1/3), инфраструктурата (около 10-15%), околната среда, регионалното развитие, иновациите и повишаването на конкурентоспособността.
Най-многобройни пък са проектите, свързани с образованието, човешките ресурси, иновациите и социалните дейности.
