История от Испания показва, че един човек може да преодолее стереотипи и предизвикателства, ако иска да помогне. Пенсионирана лекарка приюти нелегални мигранти в дома си, след изгонването им от сградата на бивше училище в Бадалона – работнически град, който граничи с Барселона. За мотивите да го направи, както и за страховете и смелостта на една жена разказва кореспондентът на БНР в Испания Димитър Драганов.
Датата е 17 декември тази година – по-малко от 10 дни преди Рождество Христово. Рано сутринта екипи на каталунската полиция нахлуват в изоставената от години сграда на бивша гимназия в Бадалона. Целта им – да изведат оттам незаконно настанилите се нелегални мигранти. След часове преговори, протести и няколко ареста, операцията е успешно завършена. Стотици хора, сред които и малки деца, се озовават на улицата.
Действията на полицията са законни – основават се на решение на местен съд. Но хората остават без покрив над главата си. Общинските власти в Бадалона отказват съдействие, а неправителствени организации започват да търсят временни подслони за мигрантите.
Анхела Валейрас, пенсионирана лекарка, е наблюдавала от дома си в Бадалона изгонването на чужденците. Присъствието на повече от сто души без перспективи за временно жилище, изоставени от властите, я оставя без думи, разказва тя пред испанския ежедневник “Ел Паис”. В дните след полицейската акция, Валейрас се разхождала по площада пред старата гимназия. Наблюдавала с часове хората, които прекарали нощта на открито. По заповед на местната полиция не им било позволено да разпънат палатките си. Сред групите, събрани пред бившето училище, Валейрас се приближила до двама млади сенегалци, Абду и Серин. Малко след това социален активист й казал: “Тези хора се нуждаят от нас”. Изречението остава в съзнанието й.
Изправена пред силния студ и категоричният отказ на местната власт да осигури временен подслон на мигрантите, Валейрас се обадила на приятелка. “Искам да ми кажеш, че не съм луда”, казала тя. Минути по-късно, без да се замисля, се обърнала към един от младите мъже и го попитала дали иска да спи в апартамента й. “Не можех да направя нищо друго. Чувствах, че е извънредна хуманитарна ситуация”, обяснява тя.
Така Валейрас приютява двамата сенегалци в дома си. Тримата прекарали уикенда заедно. Двамата млади мъже й помагали да намери очилата си, когато ги губела из апартамента, спали на дивана или на килима и дори приготвяли заедно традиционна сенегалска храна.
“Сега сме като семейство”, казва Валейрас. Подкрепата от близките била незабавна, макар и не без притеснение. Семейство и приятели се обадили, за да я предупредят за атмосферата, която се създавала. “Има много луди хора, бъди внимателна”, казал й неин племенник. Страхът не бил за самите млади мъже, а за социалната реакция и заплашителните съобщения, които започнала да получава в социалните мрежи, след като решила да ги приеме.
В края на уикенда идват и добрите новини. Абду и Серин са двама от 15-те избрани мигранти, които са настанени във временен подслон в енорията Света Богородица от Монсерат, известна със силно развитата си доброволческа дейност.
Откакто ги е приютила, Анхела избягва да чете коментарите в социалните мрежи. “Не искам да бъда повлияна от това”, казва тя. Предпочита да се фокусира върху други жестове: съсед, който е направил бульон за изгонените хора, друг, който е предложил одеяла, хора от квартала, които са дошли да им кажат “браво” и които са танцували с тях на кварталното парти. “Добрите хора не вдигат шум”, разсъждава тя. “Но те съществуват и са много”, подчертава Анхела.
Тя отхвърля всякакво героично тълкуване на случилото се. “Това, което направих, не е нищо необикновено. Това не бива да е новината”, настоява тя. “Те са главните герои на тази история. Отнасянето с друго човешко същество като с личност, трябва да бъде норма”, заключава тя.
