И тази година спазихме традицията и в Етрополе беше пресъздаден народният обичай „Пеене на пръстени“. Празникът се е провеждал още в миналото и е свързан с изпращането на старата и посрещането на Новата година. На 13 януари 2026 г. на площад „Зольовец“ се проведе ритуалът „Топене на пръстените“.
„Кокорбашийката“ подкани всички младежи и девойки да пуснат в украсеното медно котле по един свой накит във водата.
През нощта на 13 срещу 14 януари накитите се остават навън в котлето с вода, а поверието гласи, че ако на сутринта водата в котлето е замръзнала, годината ще е здрава, плодовита и благодатна.
Според народния обичай всеки трябва да си вземе по зрънце ечемик, което през нощта да постави под възглавницата си. Каквото сънуваш през нощта, това ще те очаква през годината.
Тази година в отбелязването на обичая се включиха ЖФГ „Димана“, ДВГ „Звездица“, ТА „Балканска младост“, Етрополска духова музика, ДГ „Звънче“, Исторически музей. Този оригинален празник продължава да се празнува и до днес и вещае здраве, късмет и благополучие през новата година. Обичаят „Пеене на пръстените“ носи много веселие и радост, зарежда с настроение ежедневието на хората и събужда надежда за любов и по-добър живот.
Ритуалът „Наричане на пръстените“ започна с децата от ДГ „Звънче“, които с много ентусиазъм пресъздадоха народния обичай и по този начин доказаха на всички, че тази традиция ще продължи да съществува. След което ръководителката на жените „кокорбашийката“, извади един по един накитите и започна наричанията за новата година, като предсказа бъдещето на притежателя им. Наричанията са интересни и закачливи по своя характер, като например какъв ще бъде избраникът на момата, първата и рожба, ще се разбира ли със свекървата и други. Някои от тях бяха свързани с бъдеща професия, с дълъг и щастлив живот.
На ритуала присъстваха Катя Симеонова – заместник-кмет на община Етрополе, Станимира Васова – секретар на община Етрополе, служители на общинска администрация и много граждани.
Както повелява традицията, всички присъстващи се хванаха на кръшно българско хоро. Това е празник, който обединява поколенията и тази традиция ще бъде съхранена във времето от етрополци.
