Kmeta.bg
Няма резултат
Виж всички резултати
четвъртък, 4 юни, 2026
  • Вход
  • Гледна точка
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Кмет на годината 2025
Всички новини
Kmeta.bg
  • Гледна точка
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Кмет на годината 2025
Няма резултат
Виж всички резултати
Kmeta.bg
Няма резултат
Виж всички резултати
Всички новини

Дебатът за работниците имигранти не е икономически, а социо-културен

Kmeta.bg от Kmeta.bg
януари 27, 2026
в Гледна точка
Време за четене: ~ 1 мин.
7 0
0
photomix image 19
8
СПОДЕЛЯНИЯ
Сподели във Facebook

През 2024 г. в област Пловдив са се заселили малко над 10 хиляди души от останалата част на страната. Най-много – близо 5 хиляди души – са сменили адреса си от населено място в рамките на областта, а значителен приток на хора (над 700 ) има и от столицата, сигурен знак че вторият град става все по-привлекателен. Областта отдавна се е оформила като регионален магнит, като значителен брой имигранти идват от Хасково, Смолян, Стара Загора, Пазарджик. Сходни са темповете и в другите икономически развити области – Варна е приела 6,3 хил. мигранти, Бургас – 6,1 хил., а общият брой на сменилите адреса си в рамките на страната е почти 97 хил. души. Темата коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Това е броят само на постоянно преместилите се, при това на тези, които са сменили адреса си. Ако добавим и ежедневната трудова миграция – тези, които пътуват за работа всеки ден – само община Пловдив приема 34 хил. души, Марица – 5,6 хил. души, Родопи – 2,3 хил. (при това към преброяването на населението през 2021 г. – днес този брой със сигурност е по-висок). На национално ниво всеки ден населените си места за работа напускат почти 500 хил. души. С други думи, около 1/6 от работещите са на път.

Положителните икономически ефекти от тази миграция са безспорни. Самите мигранти получават по-добро заплащане, достъп до работни места, възможности за реализация, които може да не са достатъчни или изобщо да липсват в техните градове или села, нова и по-динамична социална среда, образование. Регионите които ги приемат, от своя страна, получават свежи (и често млади) работници за задъхващите се пазари на труд, нови студенти и т.н. Част от тях може и да основат фирми и на свой ред да създават работни места. Местните бизнеси печелят нови клиенти и повишени обороти, общините – повече данъчни приходи.

Рядко чуваме аргументи против вътрешната миграция; обратно, фирмите от различни градове активно се състезават за най-добрите работници, чуват се и призиви за създаване на стимули за преместване на хора в икономически по-слабите региони. Няма квоти, пазарни тестове, приравнявания на дипломи и разрешителни или други бариери пред преместването на работници, да речем, от Хасково в Пловдив (освен, разбира се, ако не се върнем назад в ерата на Народната република и института на жителството). Никой не се противи на имигрантите, дори и да идват от най-отдалечената точка на страната.

В икономическата роля на вътрешните и имигрантите извън страната обаче разлика няма – те запълват едни и същи незаети ниши, а ефектът им върху пазара на труда е практически идентичен. Третирането им обаче е много различно, като за влизащите отвън се прилагат редица ограничения и изисквания. Те са и обект на (почти винаги негативно) политическо говорене, най-често по линия на аргумента, че „крадат работни места от местните“ и „намаляват заплати“. Доколкото пазарът на труда става все по-тесен, безработицата все по-ниска, а броят на работниците от страни извън ЕС на българския пазар расте, темата ще става все по-важна.

Каква е причината за двойното третиране на имигрантите от съседния град и съседната държава? Доколкото няма как да търсим различен икономически ефект, видно обяснението трябва да се търси другаде. То се крие в интеграцията – докато никой не се съмнява в способността на хасковлии успешно да се включат в пловдивското общество, то такива (и не съвсем без основание) има за узбекистанците и непалците. Това обаче означава, че дебатът трябва да се води на друго поле – не на икономическата политика, а на интеграционната и образователната, и да се съсредоточи върху способността на обществото да приеме хора отвън и дали иска да го прави, по религиозни, културни и социални причини. Отговорът на тези въпроси не е автоматичен, но е важно да водим правилния разговор.

Тагове: имигрантиИПИмигрантиработатоп
Предишна Статия

“От камък и дърво” търси бъдеще за обезлюдените български села

Следваща Статия

Свищов приключи още два проекта за саниране на жилищни сгради

Свързани Статии

Най-голямата защита срещу наркотиците не е страхът, а доверието
Гледна точка

Най-голямата защита срещу наркотиците не е страхът, а доверието

юни 3, 2026
110
БАН с три сценария за българската икономика
Гледна точка

БАН с три сценария за българската икономика

юни 3, 2026
118
Марио Хосен: За музиката, света и онова, което остава
Гледна точка

Марио Хосен: За музиката, света и онова, което остава

май 29, 2026
110
Баку 2026: Светът търси нов модел за градовете
Гледна точка

Баку 2026: Светът търси нов модел за градовете

май 29, 2026
109
С днешна дата: Съответствието между професионалното образование и профила на икономиката
Гледна точка

С днешна дата: Съответствието между професионалното образование и профила на икономиката

май 28, 2026
109
Половината от розовите масиви у нас са изоставени
Гледна точка

Половината от розовите масиви у нас са изоставени

май 28, 2026
117
Следваща Статия
Свищов приключи още два проекта за саниране на жилищни сгради

Свищов приключи още два проекта за саниране на жилищни сгради

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама

Кое е най-голямото предизвикателство пред новата власт?

Реклама

Последни новини

Царево посреща международния фолклорен фестивал “Странджа моя, люлчина”

Царево посреща международния фолклорен фестивал “Странджа моя, люлчина”

юни 4, 2026
Тръмп премахва ключова система за наблюдение на океана

Тръмп премахва ключова система за наблюдение на океана

юни 3, 2026

Страници

  • Всички новини
  • Реклама
  • Контакти
  • Условия за ползване
  • Защита на личните данни
Кмета БГ

Кmeta.bg е национална медия, която отразява всичко актуално от деня такова, каквото е – истинско и достоверно. Тук няма да попаднете на фалшиви новини. Ние сме и тези, които обръщат особено внимание на общините и акцентират на случващото се в тях. Чрез специална карта на сайта всеки потребител може да избере областта, която го интересува и да добие актуална информация.

Част от групата на:

Economic.bg- Икономика и бизнес

© 2026 Всички права запазени! Изграждане и Дигитален маркетинг благодарение на MasterWeb LTD.

Добре дошъл отново!

или

Влезте в профила си по-долу

Забравена парола?

Изтеглете паролата си

Моля, въведете потребителското си име или имейл адреса си, за да зададете отново паролата си.

Вход

Add New Playlist

  • Всички новини
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Гледна точка
  • Кмет на годината 2025
  • TOP JOBS