Контрол на онкологичните заболявания и пътят на пациента с рак в България – това темата на епизод от здравния подкаст на БНР “В центъра на системата” с автор и водещ Гергана Хрисчева. Гост по темата е проф. Асен Дудов – Медицински директор и Началник Клиника по Медицинска онкология, Acibadem City Clinic УМБАЛ Младост и председател на Българското онкологично научно дружество.
“Ранното откриване е най-силното оръжие при онкологичните заболявания. А ние се намираме, както много странни неща в нашата страна, на едно място, където имаме едни от най-високите възможности за лечение на онкологичните заболявания и най-малки възможности за скрининг и за ранно откриване.
Тоест ние имаме възможност да лекуваме болните с напреднала болест, но всяка цивилизована страна се стреми да открие пациентите максимално рано, за да се гарантира и максимално добро лечение.
В България онкологичните заболявания продължават да бъдат сред водещите причини за смъртност, но причините не са само в самия рак – а в липсата на системен подход към ранното откриване и превенция, заяви ” проф. Асен Дудов, началник на Клиниката по медицинска онкология в Acibadem City Clinic УМБАЛ Младост и председател на Българското онкологично научно дружество.
Съвременно лечение без скрининг
“Достъпът до диагностика и съвременни терапии в България е отличен: имаме своевременна визуализация, химиотерапия, имунотерапия и прицелни биологични медикаменти са достъпни и покрити от НЗОК.
Имаме абсолютно всичко необходимо за диагностиката, проследяването и, разбира се, съвременното лечение на пациентите”, каза проф. Дудов. Въпреки това, проблемът не е в терапията, а в началото на лечението – когато заболяването все още може да бъде излекувано по-лесно и ефективно.
Липса на национален скрининг – основният проблем
“Ние нямаме нито един скрининг в България – няма национална политика за скрининг за рак на дебелото черво, простатата, млечната жлеза или маточната шийка“, категоричен е проф. Дудов. Според него това е ключовата причина хората да се диагностицират в по-напреднали стадии, когато лечението е по-тежко, по-травматично и с по-ниски шансове за пълно излекуване.
“Ракът не боли в началото. Болка има при напреднала болест. И когато хората чакат да почувстват болка, вече е късно“, обяснява той.
Превенция, профилактика и скрининг – какво представляват
Проф. Дудов прави ясно разграничение между трите понятия: “Превенция – здравословен начин на живот и ваксинации (например срещу HPV и хепатит B), които намаляват риска от развитие на рак.
Профилактика – личната инициатива да се направи преглед при лекар, който да открие отклонения навреме. Има страни, в които, ако хората не желаят да се възползват от това, което им се предлага, за да се спасят от болестта, са включени различни мерки, които са свързани после с лечението – те трябва да бъдат съпричастни със заплащане на лечението, след като не са направили профилактичните си изследвания и процедури, а понякога това лечение е стотици хиляди левове, плащаме всички ние здравето, затова не трябва да се хвалим, че сме здрави, защото не сме ходили на лекар…
Скрининг – това национална програма, която системно изследва здрави хора в определена възрастова група, за да открие рак в ранен стадий.
“Скринингът е национална политика. Това е изследване на здравите хора, които в определена възрастова група трябва да бъдат преглеждани по определени правила”, обясни проф. Дудов.
“Скрининг у нас няма за нищо. Общопрактикуващите лекари обаче не биха никога отказали на пациент да си направят туморния маркер за простатен карцином или ехография на гърди, защото често зад някои понякога изглеждащи съвсем леки, дискретни оплаквания, а може и въобще за няма оплаквания, може да се крие раково заболяване, защото ракът е “тиха болест”.
Ракът не е нещо, което започва веднага да боли, защото много хора казват – “много важно, че маркерът е завишен, аз нямам болка” – а защо трябва да има болка – болка има при напреднала болест, при разсейване, почне ли да боли рака, нещата са много сериозни…, каза още проф. Дудов.
По думите му, това, че не говорим за рака, не означава, че той “ще ни заобиколи”.
Защо няма работещ скрининг?
Причината според проф. Дудов не е липсата на технически възможности, а организационни и политически затруднения.
Антираковият план на България, който е част от Европейския противораков план, е разработен и одобрен, но финансирането за него е забавено последните 2-3 години, заради политическите трусове у нас. Бенецифиент по него е Министерство на здравеопазването.
“Нищо не е постъпило като финансиране по този план до момента. Националният скрининг все още не е влязъл в практиката на здравната система”, поясни проф. Асен Дудов.
Ваксинации и важността им
Проф. Дудов подчерта важността на ваксината срещу човешкия папиломен вирус (HPV) както за момичета, така и за момчета.
“Човешкият папиломен вирус е основният фактор за развитие на рак на маточната шийка и стои в основата на редица тумори на главата и шията”, обяснява проф. Дудов. Той изразява притеснение от антиваксърските настроения, които пречат на прилагането на тази ефективна превантивна мярка.
Ролята на личните лекари и PSA тестовете
Личните лекари имат важна роля в профилактиката, но не могат да заместят националната скринингова политика. PSA тестът за рак на простатата например е достъпен, но не е част от организиран скрининг.
“Да отиде един мъж при личния си лекар и да си направи PSA – това е профилактика, а не скрининг”, казва проф. Дудов. Той подчертава, че много мъже не правят тези прегледи навреме, което води до закъсняла диагностика.
Лечение в чужбина – рискове и заблуди
Проф. Дудов предупреждава, че много пациенти търсят лечение в чужбина поради объркване, страх или противоречиви съвети. Той препоръчва първо да се консултират с онколог в България, тъй като неправилни терапии в страни извън Европейския регулаторен режим могат да усложнят продължаващото лечение у нас.
“Когато чуете диагнозата рак, отидете при онколог”, отправя силен призив той.
Персонализирана медицина и новите терапии
“По време на Националната конференция на Българското онкологично научно дружество представихме 17 нови медикамента и индикации, които ще се прилагат от началото на март. Те разширяват възможностите за лечение при: рак на простатата, рак на гърдата, рак на матката, тумори на глава и шия.
Новите биологични терапии могат да направят хирургичните интервенции много по-щадящи, дори в някои случаи те да се избегнат или драстично да намалят обема на оперативното лечение, най-важното е, че те ще подобрят значително качеството на живот на тези пациенти. Най-големите успехи и ефективност са по отношение на рака на ларингса, на шията, на гърлото, на лицето “, обяснява проф. Дудов.
Липса на ефективна дигитализация
Друг сериозен проблем е липсата на функционален Национален раков регистър и дигитализация на здравните данни. “Ние сме твърде далеч от това. Просто колкото повече говорим за дигитализация, толкова повече хартия се създава”, казва проф. Дудов.
Той подчертава необходимостта от качествени данни в електронен вид за: броя пациенти, стадия на заболяването, проведеното лечение, преживяемостта.
“Онкологичната помощ в България разполага с модерни терапии и квалифицирани специалисти, но ефективността ѝ е ограничена от липсата на национален скрининг и ниска ранна диагностика.
Но път на пациента – очертан в България – нямаме. Затова, когато имате някакво съмнение или тревожни лабораторни данни и изследвания – отидете директно при медицински онколог, категоричен е проф. Дудов.
Проф. Асен Дудов призовава за реализиране на национални програми, които да спасяват животи чрез превенция и ранно откриване – ключови елементи в борбата с рака.
