Петър Ганев е икономист от Иниститута за пазарна икономика (ИПИ). Интересите му са свързани с условията за пазарана конкуренция в България, данъците, климатичните промени, енергетиката, бедността. Той бе част от екипа на ИПИ, който преди дни представи своя визия за алтернативен републикански бюджет за 2016 г. Акцентите в презентацията на ИПИ бяха реформи в МВР и здравеопазването, проблемният дефицит на страната, предизвикателствата пред съдебната система и др.
-При представянето на алтернативния бюджет на ИПИ за 2016г. споменахте, че твърде голяма част от държавния ресурс отива за разплащания по европейски проекти. Някои икономисти твърдят, че без европейски средства общините ще започнат да западат, защото нямат капацитет да привлекат инвестиции самостоятелно. Каква е позицията ви по този въпрос?
-Действително общините са зависими от европейските средства по две линии. Във Враца, например, имаха проблем с липсата на хубави улици. Те просто нямаха такива, както и в Сливен. Част от парите се ползват за облагородяване на градската среда, за построяването на пречиствателни станции. Друга част обаче отиват за заплати на администрацията в общините. Това обаче не значи, че трябва допълнително да напомпваме разходите по европроекти. Защо не се изчисли по-рано, че в края на тази година ще трябва да вложим допълнително 1 млрд.лв. за доплащане на проекти, а това става ясно една сега?
В дългосрочен план плащането по такива проекти не би трябвало да влияе зле на дефицита, защото дали средствата по тях ще бъдат изплатени днес или утре, е от второстепенно значение. Те така или иначе трябва да бъдат платени. Проблемът се състои в липсата на прозрачност и ясна обосновка защо точно сега трябва да налеем допълнителен 1 млрд. за подобни плащания. Няма достатъчна аргументация в полза на това. Факт е обаче, че и без да обръщаме толкова внимание на европейските средства, националната политика „произвежда” дефицит. Това е по-големият проблем.
-Непрекъснато се говори, че трябва да „затягаме коланите”, правителствата от няколко години се гордеят с ниския дефицит на България. Оказва се обаче, че според Вас това не е така. Ще се обосновете ли?
-Консолидацията на бюджета стана много трудно. Замразихме разходите между 2010 и 2013г, защото чакахме приходите да дойдат. След 2013 това се промени, защото се появи политическа нестабилност. Със смяната на всяко правителство новото казваше: „Предишното не е съставило бюджета добре, ще го актуализираме”. В много случаи това не е лишено от логика, защото, когато е ясно, че животът на един кабинет е към края си, той започва да харчи повече. Тази турболенция направи така, че всеки да казва: „Ще сваляме дефицита”.
Средносрочната финансова рамка винаги е изградена така, че дефицитът да намалява, но текущият дефицит всъщност остава на високи нива. В последните 3 години винаги, когато министърът на финансите представя бюджета, казва, че в следващите месеци дефицитът ще бъде намален. Това е добрата новина. Лошата е, че в проценти дефицитът за годината, за която е обявен, винаги е висок в сравнение с очакванията от предишни години. Това значи, че ние харчим много в текущ план, докато в дългосрочен обявяваме, че сваляме дефицита.
-Как е възможно реално да се намали дефицитът в кратки срокове? Само със заеми като този за 5 млрд. лв ли може да стане това?
-Заемът не е толкова голям. Той е отражение на дефицита. Ако например се гласуват 2 млрд.лв. дефицит, а по-късно се вземат толкова в заем, няма защо да се учудваме. Няма как да се вземе заем за бюджетни харчове, които не съществуват. Заемите са обвързани или с плащания на дълг, или с дефицита, гласуван в парламента. Тревожен е не заемът сам по себе си, лошото е, че непрекъснато имаме нужда да вземаме заеми, за да покриваме дефицита.
Начин да се свие дефицитът е да спрем да актуализираме бюджета всяка година. Нужно е по-добро планиране на разходите. Дори и бюджетът да е реалистичен, депутатите съзнателно гласуват нови разходи. Практиката за приемане на нови харчове в рамките на всяка година трябва да спре. Необходимо е и да се ограничат разходите на централната власт, на силовите ведомства. Още миналата година бяха обещани съкращения, но не сме ги видели и до момента.
-Какъв би бил икономическият ефект от една реформа в МВР такава, каквато я предлагате от ИПИ: свиване на персонала и подобряване на работните условия?
-Една система не работи просто, за да вдига БВП или да не прави дефицит. Тя трябва да върши задълженията си ефективно. По тази логика МВР работи, за да предотвратява и разкрива престъпления. Доверието към тази институция е ниско, хората не са доволни от работата й. Според нас това е обвързано с факта, че почти всички средства от бюджета на МВР отиват за заплати и обезщетения, докато условията на работа са трагични. Никой служител в министерството не е мотивиран, стои се там, колкото да се получава заплата и да се пенсионират. Полицаите трябва да се отсяват, като преминават тестове за физическа и психическа пригодност, броят им ще се намали. Освен това е нужно подобряване на трудовата среда. Така хората в системата ще бъдат по-мотивирани и ще вършат качествено работата си. Икономическият ефект от това е ясен – ако една система като МВР работи добре, това неминуемо подобрява икономическата среда в България, не се генерира още дефицит.
-В тази връзка как гледате на идеята в МВР да има категоризация на труда на работещите в системата?
-Тази категоризация е абсолютно задължителна. Не е справедливо администрацията в МВР да полчава същите заплати, да се ползва от същите привилегии и да има същите условия на пенсиониране, като редовите полицаи. В този смисъл трудът на всеки трябва да се оценява според свършената работа, не по презумпцията, че работи в МВР. Но само категоризацията не е достатъчна. Постижимо е например при пенсиониране служителите в министерството да получават 10 вместо 20 заплати. Едва ли тези привилегии могат да бъдат напълно премахнати, но е разумно да се намалят. В частния сектор никой не предлага 20 заплати накуп при излизане в пенсия.
-Но полицаите изтъкват аргумента, че работят в полза на обществото, а част от тях рискуват и живота си. Как да се балансира между социалните им искания и нуждата от реформа в системата?
-Не оспорваме факта, че трудът им е тежък. При тежка работа условията трябва да бъдат перфектни, а заплатата – висока. Увеличение на възнагражденията обаче няма как да се случи, защото хората в МВР са твърде много. Да не забравяме и разходите за обезщетения. Ранното пенсиониране при тежък труд е логично и трябва да остане. Но автоматичната добавка „прослужено време” е трудна за обосновка. Да получаваш допълнително средства, само защото стоиш на служба, е нещо, което съвременното общество трудно приема. Начинът за премахването на добавката е прост – тя трябва да стане част от основната заплата. Така възнагражденията на никого няма да пострадат, а същевременно МВР спестява средства, защото добавката спира да се начислява с всяка година. След това вече ръстът на заплатата ще следва качеството на работата, не прослуженото време.
-Отбелязахте, че данъкоплатците нямат избор по отношение на това, как да се харчат парите им за здравни вноски. Ще разясните ли позицията си?
-Здравната каса (НЗОК) в момента е монополист. Задължителната вноска към нея беше 6%, после стана 8%. Очаква се, че тя покрива определени плащания за здравни нужди в зависимост от бюджета си. По никакъв начин обаче НЗОК не отразява личните предпочитания на индивида. Предлагаме да се разбие монополът на касата, като вноската от 8% се раздели на две – 6% от нея да остават в касата, а останалите 2% да отиват в частен здравен фонд по избор на данъкоплатеца. Хората ще могат да преговарят с частните фондове за какво да се харчи вноската им от 2%. Така ще могат да се покриват определени рискове за здравето на всеки според собствените му нужди извън пакета, покрит от НЗОК. Това беше и идеята на вдигането на здравните вноски през 2008г. – 2% да отиват в частен фонд. Тогава те отиваха във фискалния резерв, а реформа, свързана с НЗОК, така и нямаше.
