Общинският съвет в Горна Оряховица даде съгласие болницата “Свети Иван Рилски” да бъде включена в процес на приватизация. Общинското лечебното заведение е приключило годината с печалба от 494 хиляди лева, заплатите се изплащат редовно и има заявен интерес от частен инвеститор. Въпреки това десетки граждани са се събрали на протест срещу намерението за приватизация на втората по големина общинска болница в страната, предаде БНР. Протестиращите изразяват опасения, че ако болницата бъде продадена, голяма част от населението в област Велико Търново може да остане без достъпно здравеопазване. Според тях евентуален частен инвеститор би довел до повишаване на цените за медицински услуги.
Кметът на Горна Оряховица Николай Рашков заявява, че нищо не се продава и оттегля предложението си болницата и поликлиниката да бъдат включени в списъка за продажба. Той посочва, че се обсъждат различни варианти, включително запазване на статута на общинска болница, публично-частно партньорство, частична приватизация или участие на държавата като акционер.
Въпреки това, по предложение на общински съветник, точката остава в дневния ред и води до продължителни дебати. Изразено е мнение, че без предприемане на действия болницата може да бъде изправена пред фалит и възниква въпросът кой ще носи отговорност при подобно развитие.
От своя страна медицинският персонал в болницата не изразява притеснение от евентуална приватизация. Управителят д-р Иван Иванов заявява, че служителите се страхуват не от смяна на собствеността, а от технологично изоставане и ниски възнаграждения.
След гласуване с 14 гласа “за”, 8 “против” и 4 “въздържал се” Общинският съвет решава болницата и поликлиниката да бъдат включени в програмата за приватизация. Предстои изготвяне на правен анализ и пазарна оценка. Протестиращите настояват за провеждане на местен референдум и искат прозрачност по въпроса.
Неделчо Тотев е председател на Сдружението на общинските болници в България. Той посочва, че на пръв поглед ситуацията в общинските болници не се различава съществено от предходни години, но при по-задълбочен поглед се вижда засилваща се стагнация. Болниците работят по стари цени на клиничните пътеки, докато разходите за дейността им нарастват значително — включително за енергия, горива, отопление, консумативи и реактиви. По думите му увеличението на минималната работна заплата допълнително създава проблеми, тъй като води до намаляване на разликата във възнагражденията между различни категории персонал.
Тотев обяснява, че проблемите с ниските заплати и технологичното изоставане не са нови, но очакванията за подобрение не са се оправдали. Според него дадените по-рано обещания за повишаване на възнагражденията не са били финансово обезпечени. Болниците не могат да увеличават приходите си, тъй като работят с фиксирани цени и не могат да увеличават обема на дейността чрез изкуствено създаване на пациенти. В същото време условията на работа се усложняват, а контролът и проверките се засилват.
Той отбелязва, че кадровият проблем е сериозен, като част от медицинските специалисти напускат поради натоварването и възрастта си. Това допълнително затруднява функционирането на лечебните заведения.
По отношение на закриването или преобразуването на общински болници, Тотев определя процеса като изключително тежък за населението, тъй като води до липса на достъп до медицинска помощ в определени региони. Според него с изчезването на болниците се ускорява и обезлюдяването на тези райони, тъй като хората не биха оставили близките си без грижа.
Той подчертава, че без намеса на държавата общинското здравеопазване не може да се стабилизира. Очакванията са за диалог с институциите преди предприемането на каквито и да било действия. И заявява, че не се търси конфронтация, а разумно решение, което да отчита нуждите на всички региони, а не само на големите градове.
Относно финансовата подкрепа, Тотев посочва, че болниците получават ограничени субсидии за обслужване на население в отдалечени и рискови райони. Тези средства се използват основно за покриване на задължения към доставчици и за осигуряване на необходимите консумативи и лекарства, а не за увеличаване на заплатите.
