Увеличаването на здравната вноска и използването на ресурса за повишаване на цените на медицинските дейности, каквито предложения се чуват напоследък, ще има малък ефект върху доплащанията. При това без да отваряме темата за мястото и ролята им във финансовия модел на здравеопазването у нас и дали те изобщо трябва да се премахват. Данните за характера на доплащанията показват, че те са основно за лекарства и медицински изделия, продавани в аптеките. Темата коментира Петя Георгиева от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Плащанията от джоба на пациентите в България са едни от най-високите като дял от общите разходи за здравеопазване – малко над една трета от тях или 2,82% от БВП при средно 1,48% в ЕС за 2023 г. По-висок е делът им в Португалия и Гърция, а сходни разходи имат Латвия и Малта. Размерът на здравната вноска обаче няма пряко отношение към голяма част от тях.
За какво плащат на ръка пациентите в България?
Данните показват следното:
- Доплащанията от пациентите са основно за лекарства и медицински изделия, купени в аптечната мрежа. Свободният достъп до всякакви видове лекарства с малки изключения и чисто формалните, лесно заобиколими изисквания за наличие на рецепта за тях водят и до висок дял на разходите от джоба за тази категория. Той е и отличителна черта на свободния избор на пациента и не следва да се ограничава извън отделни случаи (антибиотиците например).
- Плащанията от джоба за лечебна и рехабилитационна дейност са нормативно регламентирани и включват – такси за посещения при лекари в извънболничната помощ, плащания за болничен престой, доплащания за медицински изделия извън обхвата на клиничните пътеки, като част от пациентите са освободени от тяхното плащане. Тук влизат още личните разходи за второ мнение, за избираеми здравни услуги от пациентите, за избор на екипи, за медицински услуги за неосигурени пациенти и прочее. Доплащането за медицински услуги е широко използван метод във финансирането на здравеопазването, който има много важна роля, а именно – да възпира безконтролното свърхпотребление на здравни услуги от пациентите. Виждаме, че в болничната помощ у нас доплащанията не играят никаква роля за ограничаване на огромния брой хоспитализации, а в извънболничната помощ са разумен компромис за минимално участие на пациента и не следва да се премахват.
- Българските пациенти доплащат съвсем малко за дългосрочни медицински грижи за разлика от останалите граждани на ЕС, като можем да предположим, че тази форма на здравно обслужване се извършва основно в дома на пациентите от техни близки и семейството, поради което и не присъства в статистиката.
В заключение ще отбележим, че дофинансирането на здравеопазването у нас преминава през свободно търгуваните лекарства в мрежата, а не през болниците и лекарите. Увеличението на вноската ще натовари допълнително пациентите, но едва ли ще реши проблема с разходите от джоба им.
