Елисавета Багряна има своя първи паметник у нас – той беше открит днес, в деня на Светите братя Кирил и Методий, в двора на 51. СУ в София, което носи името на голямата ни поетеса.
Под надслова „Вечната и святата“, тържеството напомни, че духът на Багряна е по-жив от всякога, споделят от столичното училище.
Специален гост бе скулпторът Веселин Стефанов, чието длето е уловило вятъра и непокорството в лика на поетесата. Моментът на откриването бе придружен от символичен акт на почит – поднасяне на венец от учениците.
Празникът бе огласен от ангелските гласове на Детския хор на Българското национално радио, които превърнаха майското небе в сцена на високото изкуство. Наред с тях училищният хор развълнува всички с изпълнението на „Обичам те, Родино“.
Училището получава името си преди 35 години. Организаторите отбелязват, че паметникът трябва да бъде напомняне на бъдещите поколения за ценностите на патриотизма, свободата и творческия дух.
Елисавета Багряна е псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева. Тя е поетеса, автор на детски книги и преводач. Смятана за една от най-големите български поетеси от XX век. Стиховете ѝ са преведени на над 20 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, СССР, Румъния, Италия, Швеция, Полша.
Родена е в София на 29 април, в семейството на Мария и Любомир Белчеви. Тя е първото от седем деца. В периода 1907 – 1908 г. живее със семейството си в Търново, където пише първите си стихове. Завършва гимназиалното си образование в София през 1910 г., след което в продължение на една година работи като учителка в село Афтане (днес Недялско). Там тя получава и своите преки впечатления от живота на българското село и селската жена.
През 1911 – 1915 г. учи славянска филология в Софийския университет. Слуша лекции на проф. Иван Шишманов, Кръстьо Кръстев, Любомир Милетич, Димитър Михалчев, Александър Балабанов, Боян Пенев, Михаил Арнаудов. През този период се запознава с писателите Георги Райчев, Константин Константинов, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов, Йордан Йовков. През 1911 – 1912 г. участва като статистка в Народния театър и в операта. През 1915 г. в списание „Съвременна мисъл“ за пръв път са отпечатани две нейни стихотворения – „Вечерна песен“ и „Защо“. В периода 1915 – 1919 г. работи като гимназиална учителка във Враца и Кюстендил. През септември 1921 г. започва отново да публикува стихове и проза и става редовна сътрудничка на „Вестник на жената“.
През 1921 г. се връща в София и се включва в литературния живот. Сътрудничи във „Вестник на жената“, в. „Лик“, в списанията „Съвременник“, „Златорог“. Утвърждава се като поетеса с издаването на първата си книга „Вечната и святата“ (1927). След преврата от 19 май 1934 г. постепенно става близка до двореца. Името ѝ се свързва с делото от 1942 г. срещу Никола Вапцаров, на което е призована като свидетелка. В следващите години сътрудничи на в. „Литературен фронт“, на списанията „Изкуство“, „Септември“, „Пламък“. От 1952 г. е членка на редакционната колегия на списание „Септември“.
През 1919 г. се омъжва за капитан Иван Шапкарев. От брака им се ражда син – Любомир. През 1925 г. се запознава с Боян Пенев – литературен историк и литературовед. Под негово влияние Багряна започва да пише със свободен стих и ритъм. През 1924 г. двамата започват романтична връзка. По това време тя все още е омъжена за Шапкарев, а Пенев от своя страна е женен за Дора Габе. Багряна напуска дома си и заживява в частна квартира, а през 1926 г. получава развод. Багряна и Пенев правят планове за съвместен живот, но месец преди бракоразводното му дело с Дора Габе (насрочено било за 15 юли 1927 г.), литературоведът неочаквано умира. Багряна умира на 23 март 1991 г. в София, месец преди да навърши 98 години.
