Село Покрайна се намира на 6 км от Видин и е с население от около 1500 души. За това защо българи, заминали в чужбина, се връщат да живеят в най-бедния регион в Европа и защо каузата “Северозападна България” не трябва да се смята за загубена – разговаряме с кмета Адриана Паскова. Тя е била цели 17 години секретар в кметството преди да го оглави и е един от малкото останали хора с власт, който не е загубил мотивация да подобри живота на сънародниците си, въпреки тежкото положение, в което се намира страната ни.
– Г-жо Паскова, от кога сте кмет и как решихте да се кандидатирате за тази длъжност?
– От последните избори през 2009 година, тоест съм в края на мандата. Как реших? Дълги години работех като секретар на кметството – 17 години. Добила съм много опит и познания по отношения на местната власт. Реших да дам всичко от себе си за кметството – познанията, които съм добила, опита и цялото си време. За мен самата длъжността „кмет“ е кауза. Аз тук живея, тук и работа – Покрайна е моята кауза. Така дойде решението – че ми е дошло времето.
– Какъв е поминъкът на хората в Покрайна?
– Земеделие. По време на демокрацията земите бяха върнати на хората, но имаше един период, в който пустееха. Може би хората не бяха достатъчно ориентирани и не знаеха какво могат да направят с тях. Но когато, вече се отвориха толкова много европейски програми, смятам че положението в земеделието се подобри. Имаме четирима младежи, които работят по програмата „Млад фермер“ – не са малко. Тук при нас няма арендатори, които не са от нашия регион – работят само наши хора. Това е много хубаво, защото си стопанисват добре земята – това си е нашата земя. В същото време се работи много по малките проекти с европейски субсидии. Почти всяко семейство работи така. Излишното се изнася в съботния ден на пазара – близостта до град Видин ни дава тази възможност. След като беше отворен мостът към Калафат, стана много лесно да бъде изнесена продукция.
Много хора заминаха за чужбина, но сега се връщат обратно. Разбират, че поминъкът земеделие дава много свобода и избор. Този отрасъл е в сравнително добър вид, но има и проблеми. Земеделската техника е допотопна – въпреки всичко, на такава преклонна възраст, техниката върши чудеса.
– Продукцията продава ли се в Калафат?
– Да, продава се. Стига се чак до Крайова с населените места по пътя. Обикновено това е домашна продукция – зеленчуци от градините.
– Хората от селото сами ли я доставят?
– Да, сами си търсят пазар, сами си изнасят продуцкията. Не е организирано, тук няма прекупвачи.
– Какви забележителности има в района?
– Новият ни мост е прекрасна гледка. Най-близките забележителности са във Видин. Дунавът там и в нашия район е много красив. Белоградчишките скали са наблизо – всичко може да бъде видяно за един ден.
– Селото е на речен завой. Като се погледне през Дунава, какво се вижда – Румъния или България?
– Виждат се и двете – зависи къде сте. Виждат се мостът и Калафат. А от моята къща виждам Стара планина, дори Петрохан, през реката. Да, виждаме я България – и България трябва да ни види.
– Има ли млади хора в селото?
– Да, има, не можем да се оплачем – млади хора имаме и то доста. Може би затова селото се е запазило. Не сме малко населено място. В Покрайна живеят около 1500 души. Имаме детска градина, която работи в момента. За съжаление обаче през 2008 г. училището ни бе закрито. Разбира се, същата съдба застигна много други селски школа. Все пак близостта ни до Видин ни дава достъп до атрактивни училища и детски градини.
– Какъв е транспортът до Видин?
– Почти на всеки час има автобус. Но в момента изпитваме дискомфорт, защото много нерегламентирани таксита минават през Покрайна и засмукват пътници на автобусите. Затова бяха прекъснати няколко връзки, но сега са подновени. За всички деца са подсигурени училищни автобуси, които да ги водят във Видин и да ги връщат обратно.
– Какви мерки са предприети във вързка с нерегламентираните таксита?
– Мерките трябва да бъдат взети от МВР – това е институцията, която трябва да провежда контрол. Ние сме подавали сигнали към тях.
– Какви са основните проблеми на общината?
– Ние сме кметство към община Видин и винаги сме били зависими от тях. Най-големият ни проблем е уличната мрежа – инфраструктурата почти липсва! Основните асфалтирани улици подлежат на ремонт, а останалите тънат в кал и дупки. При дъжд и сняг преминаването става невъзможно. През 2014 година бяха предвидени пари за баластиране, но поради липса на средства от общината, ремонтът не се осъществи. Прехвърлени са за 2015 година и така се надявам да се намерят средства и тази година да можем да баластрираме няколко улици.
Проблем е и закритото осново училище, което се руши – вече се е срутило и е опасно. Намира се в близост до центъра на селото. Когато децата не са на училище, ползват двора му за игра. Искаме да изградим детска площадка за тях. Имаме силна нужда от решение на този проблем, по-скорошно решение. Искаме също да разширим гробищния парк, защото той е утеснял, за жалост.
– Хората заминават ли да работят в чужбина?
– Има хора, които ходят само за по три месеца – като сезонни работници. Има хора, които са заминали от години, но се връщат през лятото. Правят си ремонти – не са се изселили в чужбина, поддържат домовете си и не живеят с мисълта, че никога няма да се върнат. Много от тези, които бяха заминали през първите години на „великото преселение на българина“, се връщат и има семейства, които се установиха обратно тук, което ме радва много.
– Районът е заселен с власи от век. Какво можете да кажете за тях?
– Този въпрос често се политизира. При последното преброяване всички са се посочили като българи. Влашкият език е ценен, но във времето виждам как се отмива, защото възрастните, които го говорят, намаляват и няма откъде да се чуе. Това е богатство и се радвам, че хората могат да говорят още един език.
Навремето, при замръзването на Дунав през 1927 г., много хора са преминавали по реката, за да пазаруват. Избирали са си и булки от Румъния и така двете народности са се смесили. Но и сега я има тази прекрасна възможност – Дунав мост. Позволява ни често да си гостуваме едни на други, което за мен е съвсем нормално. Според мен е било престъпление толкова години да сме се гледали през Дунава и да не сме могли да си ходим на гости или да си общуваме. Дори като културен обмен, като днес – ние ходим, те идват, показваме си народни традиции и обичаи. Мостът е прекрасна възможност за двете страни, да се разиваме заедно и да си сътрудничим.
– Селото, за разлика от немалко други, има работещо читалище. Каква дейност развива то?
– Много се гордея с местното читалище – „Просвета – 1927”, което развива много богата културна дейност. Имаме самодеен състав, който непрекъснато жъне успехи и отбелязваме всеки празник с богата програма. Предстои ни да отбележим духовния празник на селото на 30-ти и 31-ви май, готвим се доста усилено за него в момента. Имаме танцов състав „Мъндреле”, в превод от влашки „Хубавиците”. Това са едни наистина прекрасни млади момичета, танцуващи с много любов към това изкуство и с желание за запазване на традициите. В тази връзка искам да отбележа приемствеността в състава, който бе създаден от по-възрастни жени през 2009г., които след това се сляха с по-младите и в момента заедно правят истински фурор. За тях това не е задължение. Правят всичко с огромно желание, защото искат да показват традициите – носии, обичаи и т.н. Ще ни гостува ансамбъл от Читате, Румъния, за втори път – на 30 май, по наша покана. Ние също бяхме техни гости – на 16 май получихме статуетка и приз за първото място на фестивал там.
В същото време разполагаме и с библиотека, в която могат да се намерят над 5000 тома литература. Тя се е превърнала в средище на младите хора в селото, където те обменят много идеи.
– Какви инвестиции са направени в селото през последните години?
– Никой не идва на село, за да инвестира. Все пак разполагаме с голяма фабрика за олио, която е от огромна полза за Покрайна – всички събития в селото се случват с помощта на това предприятие. Разбира се, земеделието е основен поминък и общината инвестира в развитието на този сектор. Преди време имаше раздвижване на пазара на земите, свързано с Дунав-мост, с очакванията там да се появят предприятия, но към момента това не се случва. Надяваме се на някакво развитие, предвид че Покрайна е атрактивно място – много близо до града и в момента е засилено търсенето на имоти от хора, които искат да живеят тук. За жалост обаче нашата община не може да се похвали с големи инвестиции – може би защото нямаме добра инфраструктура и това, мисля, е основната пречка. Трудно е да се пътува от тук до София или другите големи градове, тъй като сме разположени в самия край на страната и разстоянията са сериозни.
– В какви проекти ви подкрепя държавата?
– За съжаление ние не можем да работим по проекти, защото те се изготвят от община Видин. Все пак по проект на общината оборудвахме библиотеката с 3 компютъра, което за мен не е постижение, но е добро начало. Наистина усещам липса на държавна подкрепа, понеже определено европейските пари са за общините от селски тип и повече пари отиват там. Бихме се радвали на помощ от държавата, защото искаме да запазим нашия край – нека държавата погледне към нас и помисли за инвестиции, съразмерни и адекватни на нашите нужди. Няма как иначе да се справим, след като няма инвеститори.
Непрекъснато Северозападна България се представя като „Северозападнала”, в черно-бели краски и на фона на травмираща музика – кой ще обърне внимание? Смятам, че нашият край е прекрасен и тук не е обезлюдено – напротив, тук има много млади хора и традиции, съпреживяващи проблемите на страната, но никой не поглежда насам. Говори се как трябва да се съхрани селото, а нищо не се прави. В същото време ни се закрива училището, при положение, че е абсолютно невъзможно Покрайна да се запази без училище. Ако се закрият и детските градини е абсурдно да мечтаем за това.
– Какво хубаво се случи във вашия мандат?
– Хубавите неща, които свършихме през този мандат, преминал за мен като часове, а не като години, са поставянето на нови осветителни тела и стълбове за уличното осветление, в това число и на места, където никога не е имало. Това ни превърна в едно от най-светлите села. Баластрирани са 3 улици, ремонтирахме центъра – когато встъпих в длъжност в него нямаше нито една пейка, а фонтанът беше съборен. В момента се ремонтират и чешмите в центъра, поставихме нова детска площадка. Обновихме салона за провеждане на тържества и други мероприятия в сградата на читалището, където, за щастие, се събираме само по хубави поводи – превръщаме го в ресторант, музеи или в каквото ни потрябва за събитието. Самата читалищна сграда е с поправен покрив, ремонтирахме и изпочупеното стълбище на здравната служба. Поправихме дограмата, както и покрива на общината и поставихме нови улуци, които липсваха от повече от 20 години. Има обаче още доста неща, които трябва да се свършат и един мандат не стига, особено когато липсват средства, а в същото време общината не обръща поглед към селата, и колкото и упорит да е човек и колкото и да е голямо желанието, нещата просто не се случват.