"Желязната лейди" на Холивуд, както светът често нарича великата Мерил Стрийп, днес навършва 71 години. Тя е цяла епоха в киното, жена с история и активна обществена личност, която не се свени да заема активни позиции по всички наболели теми на днешното общество.
Стрийп рзвенчава митовете за конвенционалната красотата, която отваря вратите към големите филми. С предразсъдъците на Холивуд се сблъсква рано и не само ги опровергава, а завинаги доказва, че талантът на една актриса може да значи в пъти повече от физическите й данни.
След като отива на кастинг за участие във филма "Кинг конг" през далечната 1976 година, режисьорът ѝ казва, че няма как да я наеме, защото е прекалено грозна. Но това не отказва Мерил, която продължава да се бори за кариера в шоубизнеса. Днес актрисата има 19 номинации за Оскар и 3 спечелени статуетки.
Първите ѝ известни роли са в „Ловецът на елени“ (1978) и „Крамър срещу Крамър“ (1979). И двете ѝ носят номинация за Оскар и първа статуетка за „Крамър срещу Крамър“ в категория най-добра поддържаща женска роля. Стрийп държи рекорда за човек с най-много номинации за Оскар (независимо мъж или жена) в историята на киното. Има също 26 номинации за Златен глобус за периода след 1979 г., от които печели 8. За тази награда също има повече номинации от всеки друг актьор.
За разлика от редица свои холивудски колеги, Мерил е встъпвала в брак само веднъж – със скулптора Дон Гъмър, за когото е женена и до днес. Двамата сключват брак през 1978 г., имат четири деца и твърдят, че и до днес са щастливи заедно.
Преди да се омъжи за него обаче, Мерил е прекарала три години под един покрив с голямата си любов Джон Казале. Казале е, меко казано, достоен спътник на Мерил. Той е 14 години по-възрастен от нея. За него Ал Пачино казва, че е научил за актьорската игра от него повече, отколкото от всеки друг. Двамата се срещат на снимачната площадка на първите два епизода от "Кръстникът", където Джон Казале играе блестящата и незабравима роля на Фредо по време на снимките на „Мяра за мяра“ и няма никакво съмнение, че са създадени по мярка един за друг. По това време и двамата са разпознаваеми актьори, но все още нестабилни финансово. Казале често води Мерил в "Малката Италия", където за всеки италиански ресторант е въпрос на чест да предложи безплатна вечеря на "Фредо". Така актьорите не харчели пари.Въпреки финансовите затруднения любовта им е безоблачна. Всичко е прекрасно до една вечер през 1977 г., когато по време на представлението "Армагедон" се налага да извикат линейка за все по-болния актьор. Диагнозата е рак. Следват опити за лечение, а Мерил Стрийп приема роли, които не иска на изиграе, само зарадите парите. Съгласява се да играе в „Холокост“. Филмът се снима в истински концентрационен лагер в Австрия, допълнителна агония за Мерил заедно с факта, че двамата трябва да се разделят за повече от два ценни месеца."Побърквах се. Джон беше болен, а аз исках да съм до него." В последните пет месеца от живота му тя не работи, за да могат да са заедно през цялото време.
Във филмовите среди Стрийп е известна освен с таланта си, и с това, че е абсолютен перфекционист, когато трябва да се подготви за дадена роля. Освен това може да имитира всякакъв акцент.
Ето някои от паметните цитати на "Желязната лейди", която развенча митовете в Холивуд:
"Моят съвет: не губете време да се тревожите за кожата или теглото си. Развивайте способностите си, това, което ви е дадено на тази земя."
Ако имате мозък, сте длъжни да го използвате.
"Да платя две хиляди евро за една чанта? По-добре да си нося козметиката в зъбите."
"Винаги си спомням думите на Катрин Деньов: "На определена възраст жената трябва да избира – или лицето, или фигурата“. Избрах лицето. А останалото… Седя върху останалата част.“
Всичко, което ни прави щастливи, е много просто: любовта, сексът, храната. Всичко останало – властта, влиянието, силата – всички тези неща могат да вземат превес над това, което наистина си струва в живота. Но докато имаме какво да ядем и покрив над главата си, докато жизнените ни нужди са задоволени, това, което ни прави най-щастливи, е много просто
Не трябва да бъдете известни. Просто трябва да накарате майка ви и баща ви да се гордеят с вас.
„Аз вече нямам търпение за някои неща, не защото съм станала арогантна, а просто защото съм стигнала до точка в живота си, когато не искам повече да губя време за това, което не ми харесва или ме наранява. Нямам търпимост към цинизма, към прекомерния критицизъм и изисквания от всякакъв вид. Загубих желанието да се харесвам на тези, които не ме харесват; да обичам тези, които не ме обичат и да се усмихвам на тези, които не ми се усмихват. Вече не прекарвам и една минута с тези, които лъжат или искат да манипулират. Реших да не съжителствам повече с претенциозността, лицемерието, нечестността и евтините похвали. Не се нагаждам към общото клюкарстване. Мразя конфликтите и сравненията. Вярвам в един свят на противоположностите и затова избягвам скованите и непоколебими в увереността си хора. В приятелствата мразя липсата на лоялност и предателството. Не се разбирам с тези, които не знаят кога да направят комплимент или да кажат окуражителна дума. Преувеличенията ме отегчават и ми е трудно да приема хора, които не харесват животните. И най-вече нямам търпение за хора, които не заслужават моето търпение.“