В църковния календар такива дни няма, но според народните вярвания от Коледа до Богоявление траят т.н. мръсни или некръстени дни. В Северозапада ги наричат караконджови дни и нощи, защото из въздуха витаят зли духове. Злите духове се свързват с караконджовците. Ония, които ги „срещали”, твърдели, че това са коне с човешки глави и черни лица. Самото им название идва от черно конче – кара конджо. Те нападали хората и ги карали да ги носят на гърбовете си. Не нападали само тези, които носели чесън или били пили вода, в която са гасени въглени от бъдника. По тази причина на Бъдни вечер бабите слагали наниз от скилидки чъсън по ръцете и гърдите на децата като гривни и гердани.
Много забрани действат през тези дни. Първата се отнася до жените. Те не трябва да пипват женска работа, да не си мият главите и плетат косите. Дори и ризите си не трябва да перат. Това се прави в чест на Богородица, която още е лехуса (прясна родилка). Не бива да се зачеват деца, защото ще бъдат лоши и неморални. Лошо било и ако през тези дни се роди дете. Ако е момиче, ще бъде залюбено от змей. За да се предотврати това, то трябавло на новороденото да бъде ушита ризка, вълната за която да бъде изпредена и изтъкана още същия ден. Ако на момчетата не ушивали ризки, то те ставали караконджовци.
В някои селища, но в по-късен християнски период, мъже се опълчвали на караконджовците. Те се маскирили като страшилща и тръгвали из улиците и по къщите да гонят черните коне. Наричали ги джамали. Джамалите предизвиквали повече смях, отколкото друга полза. Но хората вярвали, че злите духове на мръсните дни са прогонени.
Мръсните дни свършват на Богоявление, когато става Божието кръщение. Започват спокойните кръстени дни.