На тази дата преди 72 години светът губи един от световните си лидери – не само в политиката, а и в борбата за човешка свобода. Мохандас Карамчанд Ганди, познат като Махатма Ганди, е индийски адвокат, пацифист и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда до края на британското владичество в страната. За заслугите си Ганди е наречен "Баща на нацията". Санскритският термин "махатма" произлиза от индийската философска, религиозна и обществена традиция.
Ганди получава международна известност със своята концепция за сатяграха – ненасилствени протести за постигане на политически цели. Със своя пример вдъхновява политически лидери като Мартин Лутър Кинг, Налсън Мандела и Аун Сан Су Чи. За него Айнщайн казва: "На бъдещете поколения ше бъде трудно да повярват, че някога такъв човек, от плът и кръв, е ходил по земята".
След като през 1947 година войната приключва и британският министър-председател Клемънт Атли провъзгласява независимостта на Индия ,той я разделя на две части: преобладаващо индиуистка Индия и преобладаващо мюсюлмански Пакистан. Ганди се противопоставя постоянно на плана за деление. Впоследствие обаче се застъпва за едно справедливо разпределение на държавната хазна. Благодарение на неговото влияние и саможертва (чрез четиридневен „пост до смърт“ от 19 до 21 ноември 1921 г.), за известно време се преустановяват напомнящите на гражданска война кръвопролития, които се водят между индуси и мюсюлмани.
На 30 януари 1948 г. 79-годишният идеолог на нацията е застрелян от един индуисткия националист Натурам Годсе, който обвинява Ганди за направените на Пакистан отстъпки. Атентатът е планиран десет дни по-рано от група от седем съмишленици.
Прозренията на Ганди за спасение на света и личния мир продължават да вълнуват дори десетилетия след смъртта му.
Ето ги и някои от безсмъртните фрази и завети на хуманиста:
Много хора, особено невежите хора, искат да те накажат, че казваш истината, че си прав, че си себе си. Никога не се извинявайте, че сте прави или че изпреварвате с години своето време. Ако сте прави и го знаете, говорете смело.
Лесно е да си в тълпата, но се изисква смелост да си сам.
Едно „Не“, прошепнато с най-дълбоко убеждение, е по-добро и по-велико от едно „Да“, казано, за да гали ушите, или по-лошо: за да се избегнат неприятности.
Самоуважението [личното достойнство] не познава изключения.
Силата не идва от физическите дадености. Тя идва от несломимата воля.
Разумното несъгласие е първа крачка към прогреса.
Един страхливец е неспособен на любов; тя е привилегия на смелите.
Страхът понякога е полезен, но страхливостта — не.
Ако ще правите нещо, правете го с любов или не го правете изобщо.
Има ли преграда, която любовта не може да събори?
Милосърдието, саможертвата и щедростта не са изключителна собственост на дадена раса или религия.
Най-добрият начин да откриеш себе си е като се изгубиш в служба на другите.
Щастието е, когато мислите, думите и делата ти са в хармония.
Да изгубиш търпение, значи да изгубиш битката.
Око за око и светът ще ослепее.
Служба без смирение е егоизъм и самоизтъкване.
Дори ако раят на материалните благини, който те си представят като крайна цел, се осъществи на земята, той няма да донесе на човечеството задоволеност, нито мир.
Няма „път към мира“, има просто „мир“.
Предполагам, че някога да си водач е означавало да имаш мускули. Но днес това означава да се разбираш с хората.
Не трябва да губите вяра в човечеството. Човечеството е океан. Ако няколко капки от океана са мръсни, океанът като цяло не става мръсен.
Живейте сякаш утре може да умрете. Учете сякаш ще живеете вечно.
Да доставиш радост на едно сърце чрез едно дело е по-полезно от хиляди глави, наведени в молитва.
Бог няма религия.
Истината е една. Пътищата са много.
Нищо не погубва тялото така, както притесненията. А някой има някаква вяра в Бога, би се засрамил от тревогите си за каквото и да било.
В света има достатъчност за нуждите на човека, но не и за човешката алчност.
Животът не се изчерпва с увеличаването на неговата скорост.
Говорете само, ако това подобрява тишината.