Андрей Новаков е най-младият член на Европейския парламент в състава на групата на Европейската народна партия от 2014 г. Избран е с листата на ГЕРБ. Член е на Комисията по регионално развитие и е заместник-член в Комисията по бюджети и в Комисията по контрол на бюджетите. През юни 2015 г. е избран за съпредседател на Комисията по устойчиво развитие към ЕвроЛат.
– Господин Новаков, колко голяма е младежката безработица в България и в Европейския съюз?
– Това е един от сериозните проблеми, с които Евросъюзът се бори. През 2012 г. според данни на Евростат младежката безработица в България беше с над 28%, а в средата на 2015 г. тя е около 20%. Това е плод както на мерките за младежка заетост, така и на умерения ръст на икономиката. До голяма степен напредъкът се дължи на успешното управление на средствата от Европейския социален фонд. По данни на Европейската комисия до октомври 2015 г. в България усвояването на средства по проекти, финансирани от този фонд, е над 94% – при средно 87% за ЕС.
– Сигурни ли сме, че повечето безработни младежи имат готовност, а и желание да се включат на пазара на труда?
– Много от тези 20% безработни младежи са извън образователната система, не се обучават и остават безработни. Те трябва да положат усилия, за да изплуват от безработицата. Към тях трябва да има по-специални усилия, тъй като те са изостанали с кариерната си ориентация. Намирането на работа на всеки млад човек обаче първо зависи от самия него и въпреки трудностите, вече има много възможности по европейски и по национални програми. Една от тях е „Старт в кариерата“. Висшето образование е все по-достъпно и с гъвкави форми. Така все по-малко стават извиненията за безработните.
– Как на определена прослойка млади хора да им се създадат трудови навици?
– Службите по заетостта трябва да отидат при тях. Те трябва да ги насърчават и да им предлагат конкретни възможности. Ако безработните не положат усилия за трудовата си интеграция, нито държавата, нито Евросъюзът може да се винят за техните несгоди. Време е да поговорим и за реалната образователна реформа. Не бива да има пропаст между системата на образованието и реалния пазар на труда.
– Има ли възможност някак по-бързо да стават промените в образованието, така че то да е на пулса на пазара на труда?
– Образователната система е консервативна и това я съхранява. Реформите трябва да се провеждат само когато са добре обмислени. Мисля, че този момент вече е дошъл. Промените в Закона за предучилищното и училищното образование са стъпка в правилната посока. Колкото образованието е по-ориентирано към практиката, толкова по-близо ще е то до основната си цел. Ето защо подех инициатива за насърчаване на платените стажове, чрез тях те по-лесно ще намерят постоянна работа. Младите не бива да се лутат в омагьосания кръг от неплатен стаж към неплатен стаж.
– Младите хора в малките населени места и в отдалечените райони трудно намират работа. Какво реално може да се направи, за да бъдат задържани по родните им места?
– Има възможност определени производства да се открият в малки населени места, за да има и там заетост. Вече има добри примери за това, след като толкова усилия се положиха за развитие на инфраструктурата. Ще отнеме време да се развие мрежа от възможности в цялата страна, но разстоянието все по-малко е пречка. Щом има интернет, няма малки места, няма и малки хора. До 2020 г. има достатъчно ресурс по еврофондовете и те може в максимална степен да се възползват. Всеки кмет може да е като посланик на своята община и да я презентира като дестинация за бизнес или туризъм. Трябва да има ясна и прозрачна администрация, предвидими процедури, по-малко бюрокрация, диалогичност.
– Доброто образование е нож с две остриета. Когато го получат, много младежи напускат родните си места, а дори и страната…
– Младите сме активни и иновативни, търсим различното, но ще призова онези, които са в чужбина и вече имат ноу-хау, да се завърнат в България и тук да приложат наученото. Дори в малки населени места те може да организират свой бизнес. Така например с евросредства някои създадоха къщи за гости, други направиха пазарно ориентирани стопанства, а трети – развиха вече основани фирми. През 2016 г. ще има повече средства за иновации и стартиращи компании. По програма „Еразъм +“ за 2016 г. има 1,8 млрд. евро, за да може млади хора и студенти от ЕС да пътуват и да учат.
– Как евродепутатът Андрей Новаков може да е полезен на българските общини при решаването на проблема с младежката безработица?
– Аз съм на разположение да съдействам с всичко, свързано с моите ресори – бюджет на ЕС, еврофондове или младежка заетост. Бих могъл да презентирам български общини в Брюксел, за да се видят техните възможности за привличане на инвеститори. През лятото на 2015-а организирах събитието „Финансирай мечтите си с ЕС“, то даде шанс на млади хора да осъществят идеите си за бизнес. Освен това поех инициатива тежките и тромавите процедури за европроектите да бъдат облекчени на европейско ниво. Получих над 90% одобрение в пленарната зала, което е сигнал, че ще има все по-малко административна тежест.
– Кой е ключът към справяне с младежката безработица и в малките, и в големите общини?
– Няма еднозначен отговор, нито пък има ясна пътна карта с пет стъпки за излизане от капана на младежката безработица. Но измъкване има и решението на проблема зависи от инициативността на местните власти и на самите млади хора. Добрата комуникация между бизнеса, местната власт и образователната система вече дава резултат. Никой обаче не може да помогне на младите, ако самите те не искат да си помогнат.
Спечели фотоапарат и други награди от Kmeta.bg и „Техномаркет“