Наближава един от най-значимите винени форуми у нас – “Фестивала на виното розе” в Казанлък. Той ще се проведе от 5 до 7 юни в читалище “Искра”, а официалното откриване ще бъде от 10,30 часа тази събота. Порталът на българските общини Kmeta.bg e медиен партньор на събитието. За тенденциите, пазара и това какво може да видим тази година разговаряме с организатора Анна Дундакова.
– Г-жо Дундакова, като организатор на “Фестивала на виното розе” в Казанлък, научихте ли в каква посока трябва да се развива лозаро-винарския сектор у нас?
– По света има много успешни формули за работа на винарските изби. Всяка от тях съдържа нещо уникално, свързано с местните особености, както на тероара, така и на хората, които създават виното. Когато обаче говорим за регионален облик ключовата дума трябва да е обединение. Бъдещето е във винарските кооперативи. Колективно отстояване на правата и възползване от европейско финансиране, съчетано с висококомпетентно менажиране. Подобна форма на управление обогатява възможностите за комуникация и позициониране на винената индустрия в ерата на новите технологии и социалните мрежи, съхранявайки местната автентичност.
– Разкажете повече за Фестивала на розето. Колко изби ще се включат тази година? Ще има ли представители от чужбина?
– Виненият салон на Петото Юбилейно издание е впечатляващо разнообразен. Представяме 54 български винопроизводителни и подобни предприятия. Ще дебютират поне десет съвсем нови изби с първите си вина, а те са розета! Новите винени брандове Розе ще са над 25 първи реколти 2014. Смело мога да твърдя, че ROSE WINE EXPO KAZANLAK израстна за пет години и се превръща в един от най-посещаваните и красиви винени форуми извън столицата. Редом до известните и утвърдени имена, застават все повече нови и амбициозни млади производители и това е голямата ни заслуга. Многобройната публика на Фестивала очаква да открие точно тях. Българското розе вече има ръст и характер да излезе на европейския пазар.
– Защо точно розе? Как се зароди идеята да се посветите на този вид вино?
– Това е цветът на долината ни. Розите надделяват като аромат и цвят, но вкусът на земята ни е определено вкус на вино! Всички знаят за празника на розата, който се провежда в Казанлък. Историята му е от 113 години и той е генерирал огромен интерес и внимание сред българските и чуждестранни гости, дипломати и туристи. Това е един стар земеделски празник на земята, богатството и красотата на специфични култури като розата и богатите трудови традиции на народа ни. Ние, като организатори, вярвахме, че красотата и богатството на земята ни, древната тракийска култура, с нейните смайващи винени артефакти, открити в тази долина и уникалните земеделски розопроизводителни и винени практики на народа ни, съхранени и обогатени, трябва да са доминантата на един толкова голям Празник на земята. Не са много страните по света, в които се отглеждат грозде и рози! По тези земи вино се е правило от преди 4 хилядолетия! А промишлени количества розово масло в Казанлъшко се произвеждат от 1650 г., като първата партида за Франция е изпратена през 1740г. Трябва да бъдат създадени нови български винени стандарти. Може и нескромно да звучи, но нашата инициатива Национален конкурс за Розе “Златен Киликс” Казанлък бе първата, макар и много малка крачка към това. Хората разбраха посланието ни, повярваха ни и всички заедно станахме истински посланици на Българското вино! Имаше голяма потребност от такъв форум за самите винопроизводителни предприятия, за енолозите, за сомелиерите, за винените журналисти и историците, за дизайнерите на винени етикети, за търговците. За първи път в Казанлък събрахме всички тези професионалисти на едно място и ги накарахме да оценят виното розе, съпоставено спрямо всички гледни точки.
– Има ли лоялна конкуренция между производителите и богат избор на пазара на този вид вино у нас?
– Най-динамично развиващият се винен сектор в последните 5-6 години е този на розовите вина. Пазарът не само че задоволява търсенето, но и се опитва да го насочва. Интересът към розето отдавна вече не е просто мода или дамски каприз, а е целенасочена тенденция за нови изисквания към виното. Световната тенденция е към покачване употребата на розови вина до изравняване на процентите им до 40-45% с червените вина. Такова е търсенето и предлагането и в България. За разлика от регионалната, сортова и легендарна червена конкуренция на Стария свят, розетата са онзи тип модерно и технологично вино, което спокойно ни слага на една маса с Европа. Потребителите са все по-образовани и знаят какво търсят. Те избират все по-често, четейки задълбочено етикетите, а вкусът се превръща в основен аргумент при покупката. Различният и ярък вкус, ароматите в розетата привличат от една страна младите, които са склонни да експериментират и споделят активно впечатленията си в социалните мрежи. А от другата страна са точно онези клиенти, които търсят щадящото рецепторите вино. Създавани от червени винени сортове, розетата получават цвета си от гроздовите ципи, а заедно с него и намаленото количество танини, запазвайки вкусовата сортова характеристика.
– Имате специализиран магазин. Какви са неговите предимства? Готов ли е българинът да даде повече пари за качествено вино?
– На виното трябва да се гледа като на един от най-важните елементи на хедонизма и креативността. Както при модата, в света на виното има тенденции, които променят пейзажа, нагласите и предпочитанията. Виното вече не е запазена територия за богатите, възрастните и сериозните. Форуми като ROSE WINE EXPO KAZANLAK правят виното достъпно, отстранявайки всяка претенция или опит за представяне като нещо елитарно. Да, виното задължава култура на потребление, но тя се възпитава и с модерните мобилни винени приложения познанието е общодостъпно и бързо. Това налага да се промени и начинът, по който виното се предлага в магазините, ресторантите и баровете, да- точно нощните барове, защото те са най-новата потребителска вълна. Виното е жив организъм, такава е и търговията с вино. Трябва да умееш да усещаш “подводните течения”, преди да се е появила вълната. Това се учи с годините, но най-вече с непрекъснат пряк контакт с клиента. Космополитният градски номад, както бих си позволила да оприлича най-новото потребителско поколение на винения пазар, не признава граници и правила. Този модерен клиент налага нови схеми на общуване и търси други вкусови хоризонти. Но всичко казано до тук не визира “домашното” винопроизводство. Аз имам огромни резерви към тази “нова” мода всеки да си прави вино, както смята,че може. Намирам тенденцията дори за опасна. Би била креативна и полезна само в случаите, когато се подхожда научно и се спазват необходимите технологични процедури и задължителната “микробиология”. И не се надвишават допустимите от закона обеми на производство.