Малък параклис беше издигнат сред останките на средновековния храм „Възкресение Христово“ в крепостта „Чуката” над петричкото село Коларово. Конструкцията е метална и представлява макет на православен храм, предназначен за индивидуално поклонение. Параклисът е боядисан в бло, декориран е с месингови орнаменти, изобразяващи палмети. Те са типичната украса за българските православни храмове.
Редом с традиционните персонажи от общохристиянската иконография в иконостаса е и образът на свети цар Борис Първи покръстител. Предстои поставяне на патронната икона „Възкресение Христово“. Отделно е монтиран закрит метален свещник. Параклисът е дело на човек, свързан със село Коларово, чиято воля е да остане анонимен. По негов почин публичност отказват и участвалите в транспортирането и монтажа местни хора, които също са работили безвъзмездно. Името на благодетеля обаче е известно на жителите на селото и те го благославят за делото му.
Параклисът е в район, където през 1 в. пр. н. е. заедно със светилището траките изградили и крепостта. Тя охранявала и обслужвала минаващия по речното течение планински път от Подгорието през прехода Демир Капия на юг към Беломорието. Възникналото около крепостния комплекс селище било наречено Коларово заради волските и конски коли, които обслужвали пътния трафик.
Защитата на Чуката е част от трагичната Ключка епопея от 1014 година. Петвековна легенда пък разказва, че служещият в крепостния храм дякон Драгослав е бил последният защитник на твърдината от османските нашественици. Те наричали крепостта Ада кале заради функциите й на молитвено място и крепост едновременно. А българите увековечили паметта на смелия черноризец в наименованието „Драгослав поп“ на махалата в подножието на крепостта.