„От ръка на ръка се носи някаква хартия, начертана с някакви черковни букви, комбинирани с цифри. Какво дава тая тайнствена комбинация на буквите и числата й? Фразата: "Туркiа ке падне, 1876 година…И в няколко дена тайно и полека, народът порасте на няколко века…Слава тям, вечна слава!". Това са само малка част от спомените и оценката на класика на българската литература – Иван Вазов, за Априлското въстание. То избухва на днешната дата през 1876 г. и тази година се навършват 144 години от великата априлска епопея. Това е една от най-паметните дати в българската история. Нашите предци се вдигат срещу цяла империя в името на свободата. Макар действията им да не завършват с успех, те си остават един от най-ярките примери за себеотрицанието и храбростта, за жертвоготовността, на която е способен българинът в името на по-висше благо.
Въстанието е върхът на копнежа на българите за свобода. „В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!“, казва един от най-емблематичните водачи на въстанието – Георги Бенковски. Той и останалите апостоли, както и хилядите въстаници претърпяват погром, но постигат най-важната задача – народният бунт и борбата за независимост на българския народ повече няма как да не бъдат чути от европейските страни и най-вече от Русия. Въстанието пък си остава връх на българското националноосвободително движение. Априлската епопея избухва преждевременно на 20 април 1876 година в Копривщица. Въстанието е подготвено само за месец-два, с което се обясняват неуспехите в организацията, хода и изхода му. Решението да се вдигне народът срещу турския поробител е взето от отделни активисти на БРЦК, но то не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина ентусиазирани и отдадени на каузата апостоли.
Въпреки че Априлското въстание не води до освобождение от Турската империя, то предизвиква световен отзвук за робското положение на България, който е разрешен с Руско-Турската освободителна война и извоюването на свободата само две години по-късно.
Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Там на практика е първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Така Априлското въстание, макар и претърпяло военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация до онзи момент. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води до обявяването на единадесетата Руско-Турска война, довела до Освобождението на България. Априлското въстание изиграва огромната си роля за края на османското робство, а със свободата новосъздадената българска държава поема по своя европейски път на развитие. И се сбъдва мечтата на далите живота си за свободата на Отечеството – иконата на националноосвободителното ни движение Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Георги Бенковски, Панайот Волов и още хиляди знайни и незнайни герои.