Археологът доц. д-р Нарцис Торбов влезе в ролята на роб и спретна римско пиршество във врачанския музей. Ученици от три училища пък приеха образите на римски патриции (знатни римски граждани) по време на зрелищната възстановка.
Залата, в която богатите римляни са посрещали гостите, се е наричала „триклиниум”, а думата идва от трите канапета, разположени около трапезата, обясни робът историк.
В музейния триклиниум той разказа, че патрициите са се глезили с невероятни деликатеси, но той не ги сервира. На отбраните римляни се поднасяли пети от камила, езици на славеи и пауни, както и гребени на петли, приготвени по специален начин. Всяка гозба пък съдържала по 25 подправки. Обикновено на закуска се хапвали студени ястия – хляб, масло, сирене и плодове. Обядът бил топъл и със задължителните ордьоври от риба и маслини. На него не се сервирал алкохол, но той обикновено преминавал в пищна вечеря, която обилно се поливала с вино.
Марк Гавий Апиций събрал рецепти в 10 книги на кулинарното изкуство, които са изключително ценни. Той обаче се самоубил. Бил толкова заможен, че когато научил от своите роби, че богатството му се е стопило до днешните 500 милиона долара, сложил край на живота си от страх да не умре в бедност, припомни доц. Торбов.