Преди 139 години Кърджали е ни повече, ни по-малко селце от около 70 – 80 гъсто застроени кирпичени къщички. Денят е 22 януари 1878 година. В ранния следобед на място, което днес е на хвърлей разстояние под стената на язовир “Кърджали”, току-що се е разположил отрядът на руския генерал Григорий Ф. Чернозубов.
Архивите разказват, че през виелици, сняг и киша, по непознати хребети и кози пътеки, солдатите с пълно бойно зимно снаряжение за три денонощия пристигнат в Кърджали от Пловдив. В снежната виелица до ледените води на Арда десетки руски войни са в трескава подготовка за утрешното форсиране на реката. Казаци с подръчни средства правят салове, затоплят изпотените коне, почистват и смазват оръжията. Бръснещият януарски вятър и предстоящото преминаване през ледените води на Арда не смущават високия боен дух на войниците. В отряда на генерала има бойци, израсли край пълноводните води на река Дон – Донския казашки полк.
На 23 януари 1878 г. бурните води на Арда са преодолени. С коне, на салове и с плуване отрядът преминава на отсрещния бряг. Силно деморализираната и стъписана армия на Сюлейман паша хаотично се оттегля на юг. В късния следобед днешният Момчилград, тогава също малко село, но отразено на военните карти, е овладян без нито един изстрел. Тук генерал Чернозубов получава първото известие за сключеното военно примирие. В изблик на радост тръбачът свири “Боже, царя ни пази!”, околните планини се огласят от руския химн и мощно “Ура…!”. Ден по-рано генерал Черевин, идващ с отряда си от Смолян, е изтласкал турските войски от Златоград, Кирково и Крумовград.
След по-малко от месец е подписан Сан-Стефанският мирен договор.
22 януари 1878 г. е паметна дата за Кърджали. Това е денят по пътя му към 3 март – националния празник на България и 21 октомври 1912 г., когато Източните Родопи се освобождават от османско владичество и областите Кърджали, Смолян и Благоевград се връщат в пределите на майката -родина.