Един от най-сексапилните и чаровни съвременни актьори днес празнува 50-ия рожден ден. Асен Блатечки е роден в София. Учи в 8-о СОУ „Васил Левски“ в испанска паралелка, като седи на един чин с Наско от „БТР“.
Тренира плуване, футбол, гребане и хандбал. Шампион е на България на Федерацията по традиционно карате за 1989, 1990, 1991 и 1992 г.
Асен Блатечки споделя, че на 18 г. е осъзнал, че със спорта може да има развитие през следващите 10-15 години. Отделя време да помисли коя е най-интересната професия и как най-интересно може да си прекара живота си. Не се сеща за друго освен за актьорството.
През 1996 г. завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. Стефан Данаилов.
Първата му режисьорска пиеса е „Побъркани от любов“, следват „За мишките и хората“, „Смях в залата“, „Роберто Зуко“, „За Господ-забранено!“ и „Вик за любов“, която постига голям успех още след премиерата и обикаля из цялата страна.
Снима се е в редица български и чуждестранни филмови продукции.
"Едни хора винаги се оплакват, а други – не. Просто едните са плачковци, а другите не са. Това е разликата. На мен философията ми е такава, че човек трябва да се бори до последно, за да му се случват нещата. Не да се оплаква, а да търси варианти. Истината е, че трябва да се работи. И когато работиш и си чистоплътен към работата си, нещата се получават", казва актьорът, цитиран от chetilishte.com.
Ето още от неговите замислящи мисли и цитати:
"Много пъти съм стигал до дъното по всякакви начини – и в работата, и икономически, и емоционално, и по всякакъв начин, но никога не съм се отчайвал, не съм се предавал, и не съм казвал – край, свърши се, аз съм дотук. Дори си мисля, че човек трябва да стигне до дъното, за да може оттам да се оттласне и да тръгне нанякъде."
"Не играя роли в „живия“ живот. Това е все едно някой спринтьор или атлет да тича в живота постоянно. Напротив, случва се обратното. В живота трябва да си почиваш от тези неща, според мен."
"В театъра има някаква магия, докато се работи – тишина, лека тъмнина, има някакви закони, които са останали във времето: в театър не се влиза с шапка, не се подсвирква, не се говори високо, не се влиза с палто… Така е някак по-уютно цялото, по-тихо."
"Апатичен съм към политиката и мисля, че е мръсно и много неприятно занимание."