Анатоли Стайков е журналист на свободна практика, който от години следи и анализира събитията в света. Пише коментари по международни теми за сайта Hipotezi.com. Убеден е, че атентатът в Истанбул, при който загинаха 42-ма души и бяха ранени над 230, е дело на „Ислямска държава”. Защо една от най-мощните военни и държавни машини в НАТО беше ударена в сърцето с такава лекота и как най-сетне светът ще успее да се справи с терористите от ИД, прочетете в коментара, изпратен специално за Kmeta.bg
Посланието е ясно: “Ние все още сме в състояние да нанасяме удари на Стария континент (летище „Ататюрк” е в европейската част на Турция), когато и където пожелаем”. Брюксел, Вашингтон, Москва и Анкара не са направили нищо след атентатите в Западна Европа, за да променят това.
ИД продължава да съществува. Може и да е загубила мощ и ресурси, но още има силата да удря смъртоносно. И това е по-важно от поемането на отговорност. На летище „Ататюрк” в Истанбул имаше „кърваво тържество”. Трима атентатори запалиха „свещите на тортата” за втория рожден ден на групировката.
Атаката край Босфора доказва за пореден път опасенията, че ИД не е някакво случайно образование, което може да бъде унищожено като досадно насекомо. Това не са обикновени бандити. Нещата са много по-сложни, защото става дума за една от водещите тенденции в мюсюлманския свят.
Ислямска държава може да извършва в Турция повече нападения, отколкото в която и да е друга страна. Причините са няколко. Първо ще посочим географската близост. Въпреки засилените мерки за сигурност по границата все още има възможност за терористите да влизат в Турция. През последните месеци на браздата бяха задържани голям брой техни бойци.
Второ, организацията намира известна подкрепа сред турското население. Броят на турците, присъединили се към ИД, дълго време бе незначителен. Но от месеци насам вече става дума за хиляди, сочат данни на тайните служби.
Трета причина са бойците на ИД от чуждестранен произход, заседнали в Турция. Да не забравяме, че поради пропуски в системата за сигурност мнозина от тях не могат да се върнат нито в Сирия, нито в страните, от които са дошли.
От година и половина вече Турция действа на сцената, където ИД най-често организира обичайните си задгранични акции за сплашване – нещо много важно за по-нататъшната дейност на терористичната организация от гледище на пропагандния й механизъм. Затова не е редно да свързваме атаката срещу летището в Истанбул с промените в отношенията на Турция с Израел и Русия.
Първи по ИД удариха САЩ. Успехът им е минимален. Оказа се, че стратегията на президента Барак Обама „бавно, но сигурно”, няма да свърши работа. Не и ако крайната цел е тотално унищожение на групировката. Да, американските въздушни удари и оръжейната подкрепа за отрядите на Сирийските демократични сили (СДС) водят до някакви резултати. От 25 май насам голям отряд на СДС разгръща настъпление срещу Ракка. Крайният срок и целите обаче остават спорни.
Почти шестмесечната руска операция в Сирия постави Москва в центъра на удара срещу ИД. Някъде по това време републиканците във Вашингтон засилиха критиките срещу безинициативния според тях Обама. Междувременно Москва и Дамаск прилагат собствена стратегия в борбата с ИД. Те ликвидират въоръжените бойци на групировката, но и превземат икономически изгодни територии. Предимно там, където са разположени основни петролно-газови полета и инфраструктура. Асад определено цели да ги използва по-късно в опит да възроди разрушената икономика на Сирия.
Що се отнася до oтдавна анонсираната атака срещу Ракка, там нещата изглеждат в застой. Дамаск се интересува повече от петролно-газовите полета Джизел и Шаер в провинция Хомс. Според сирийски медии следващата цел е провинция Дейр аз Зур – район, богат на горива. Очевидно в Дамаск не отделят особено внимание на Ракка.
Твърди се, че натам напредват подразделения от сирийската милиция „Пустинни соколи”, които се сражават за правителствените сили, но това, ако изобщо е вярно, не значи почти нищо. Войната в Сирия все повече прераства в схватка за петролно-газови находища и наземната операция срещу Ракка се бави.
Двете атакуващи коалиции постигнаха единични победи. Редица градове вече не са под контрола на ИД. Атака срещу столицата на халифата все някога ще има. Военните успехи обаче са само капка в морето. Те не помагат с нищо срещу харизматичната привлекателност на екстремистката групировка. Не блокират пропагандата и способността на терористите да убиват хора. В Париж, Брюксел и Истанбул.
Бомбеният терор на летище „Ататюрк” е нещо много повече от това, което се вижда по телевизията. Освен кърваво доказателство за грешките и слабостта на всички, атаката сама по себе си е ярка сигнална ракета. Факел, който трябва да отклони вниманието на света от леговището на звяра. А там някъде в Близкия изток ИД продължава да съществува. Може да не става по-силна, но в никакъв случай мощта й не отслабва. Групировката понесе видими поражения, но раните изглеждат повърхностни. Атаките на различните коалиции са крайно недостатъчни, за да я унищожат веднъж завинаги.
Проблемът е, че продължава да се действа на принципа „всеки за себе си”. Резултатите от подобна тактика може и да изглеждат добре по ОРТ или CNN, но няма да свършат основната работа – пълното унищожение на ИД. Историята многократно е доказала, че раненият звяр е най-опасен и това, че кърви не му пречи да хапе особено смъртоносно. Така че, докато ударната мощ не се обедини в един юмрук, противникът ще остане прав на ринга.