Кметът на Плевен Георг Спартански в понеделник лично провери положението около чешмата „Балаклия”, която се намира зад Регионалния исторически музей, по пътя за Ловеч.
Чешмата е открита тържествено като голяма и ценна придобивка за цял Плевен на 19 декември 1938 година и, както се вижда от архивните снимки, в присъствието на стотици граждани. Днес районът се обитава от неясен брой жители, част от които – многолюдни ромски фамилии, натъпкани в полусрутени коптори с тоалетни в двора.
А съседите им не смеят да припарят наблизо, спрели да се обаждат на телефон 112 за постоянния среднощен шум – не виждат смисъл, тормозът така и така не спира. Няма да позволя районът в близост до „Балаклия“ да се превръща в плевенския вариант на „Моленбек“, каза на оперативно заседание на ръководството на общината Плевен Георг Спартански.
Съпоставката между тази част от Плевен и добилия печална известност квартал в Брюксел той направи по повод множеството оплаквания от граждани по повод ромския произвол в района. „Там има една малка семейна общност, която тероризира всички и постоянно замърсява. Някой си живее на ниския общински наем, а е направил зверилник – горят гуми и кабели, пиянстват по цели нощи, а когато минат деца, ги плашат, че ще ги заколят”, разказа Спартански.
Затова той отиде на място, придружен от зам.-кмета по строителството арх. Невяна Иванчева, началника на отдел „Екология”, инж. Павлина Тодорова и шефа на ОП „Жилфонд”, Полина Георгиева. Среща с ромите в района и специално с обитателите на общо четирите къщи на „Жилфонд” – три на ул. „Рибарица” и една – на ул. „Вардар”, не се състоя – до общинарите се доближиха само малките деца, а по-големите или надничаха зад пердетата, или махаха насмешливо отдалече и друсаха кючек.
Няколко сметища, боклуци, разпилени край полупразния контейнер, умряла котка и огнища на открито видяха кметът и хората при чешмата. По думите на инж. Тодорова, мястото е било почистено само преди десетина дни, но вече не личи, че е било чисто. Такова е положението и с минаващата наблизо Тученишка бара – чистена преди 40 дни, в коритото й видяхме изхвърлени автомобилни гуми и много пластмасови отпадъци.
Няколко възрастни жени от съседни къщи веднага дойдоха и засипаха общинарите с оплаквания от живеещите наблизо цигани. Една от жените показа дебела папка с преписки и поиска да я връчи на кмета, но той отказа с думите: „Било каквото било, няма да проучвам какво е ставало и не е ставало. Да видим какво ще правим оттук нататък”.
Сериозен проблем е това, че по улиците в района, ако могат да се нарекат улици, се редуват общински и частни имоти, както и празни места, където някога е имало постройки, и те с два вида собственост. На тези празни места бързо избуява трева, храсти и бурени и така районът, определен за озеленяване, което трябвало да свърже Градската градина с парк „Кайлъка”, наистина е зелен, но не красиво, а като джунгла, при това опасна.
Куриозен е случаят с кирпичен коптор на ул. „Рибарица”, който е частна собственост и е… отдаден под наем. След като обиколи и видя с очите си мизерията и потенциалните рискове, кметът разпореди да бъдат взети радикални мерки за разчистването на кварталчето. Първо ще бъде създадена комисия, която да освидетелства опасни ли са постройките и да даде предписание на собствениците да ги премахнат. След това с техника ще бъде разчистена и растителността, и копторите.
Всички общински жилища тук се обитават от семейства на работещи в сметопочистващата Плевен фирма „А.С.А. България” и са изрядни като наематели, каза директорът на „Жилфонд”. При разрушаване на обитаваните сега от тях постройки ще трябва да им се потърсят нови жилища. “Ако те тероризират съседите си и това продължи, ще бъда принуден да прекратя договорите им за наем, пък ако искат след това нека съдят общината”, категоричен е Георг Спартански.