Днес Берковица чества рождения ден на своя най-велик гражданин – патриарха на българската литература Иван Вазов. В къщата-музей е организирана среща с Надежда Георгиева, уредник на музея в родния град на Иван Вазов – Сопот. Тя ще разкаже спомени за майката на писателя Съба Вазова, събрани в сопотския музей. Ще бъдат показани и снимки и документи от архива на този музей, свързани със семейство Вазови.
Съба Вазова никога не е напускала България, че е успяла да внуши на своите деца, че по-прекрасно място за живот от България няма, изтъква Надежда Георгиева.
Иван Вазов живее в Берковица през 1879 и 1880 година като председател на окръжния съд. В града под Ком той среща протиповете на своите герои от ранните си произведения. Негови колеги от съда са главните герои на повестта му „Митрофан и Дормидолски“. През 1879 написва поемата „Грамада“, впечатлен от оригинален обичай на народен линч в Берковско, разказа „Белимелецът“, поемата „Зихра“. И днешните граждани на Берковица са му искрено благодарни за стихотворението „Малини“, написано в техния град. То отдавна е химн на града, а на момата с кошница малини е издигната и чешма. Стих от стихотворението му „Ком“ е изписан и върху каменен барелеф на самия връх. Иван Вазов слага началото на организирания туризъм в Берковица и признава, че в този град за пръв път страстно е обикнал величествената природа.
Днес къщата-музей, в която Иван Вазов е живял като съдия в Берковица, е най-голямата туристическа забележителност на града.